1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№99
София, 08.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 2152 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата И. Н. чрез пълномощника й адв. С Н. срещу Решение № 1261 от 21.05.2018г. по гр.д.№ 781/2018г. на САС, 12 състав в частта за отхвърляне на иска по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 8 000лв. след отмяна на решението по гр.д.№ 13468/2015г. на СГС, 10 състав за уважаването на този иск за разликата от 12 000лв. до присъдения размер от 20 000лв. Ищцата обжалва и решението на САС за потвърждаване отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000лв. Решението в частта за осъждане на ответното застрахователно дружество ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000лв. е влязло в сила като необжалвано.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в обжалваната част на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска в предявения размер със законните последици. Поддържа се оплакване за неправилно приложение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и определяне на крайно занижено по размер и несправедливо обезщетение за причинените на ищцата две счупвания на предходилни кости на дясното ходило с оглед продължителния възстановителен период и търпените интензивни болки, придружени с трайно ограничение на движението на десния долен крайник. Акцентира се, че присъденото обезщетение е несправедливо занижено при условие, че лимитът на задължителната застраховка гражданска отговорност е в размер на един милион лева. Поддържа се, че критерият за справедливост не е съобразен със съществуващата в страната икономическа конюнктура и общественото разбиране за справедливост.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, а се поддържа възражение за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Посочва се, че обуславящ изхода на делото е въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът счита, че с недопускането на касационното обжалване се нарушава разпоредбата на чл.124 от Конституцията за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на закона и в случая ВКС следва да прецени правилно ли е приложен текстът на чл.52 ЗЗД с оглед тежките травматични увреждания. Поддържа се допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на ППВС № 4/68г. и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В писмен отговор ответникът ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Безспорно е по делото, че на 19.09.2015г. в [населено място] ходилото на десния долен крайник на ищцата е било прегазено при маневра „движение назад“ от водача на паркиран в дясната лента, непосредствено преди кръстовище л.а. „Фолксваген Голф”, рег.№ СА 6730 СР, който предприел маневрата, за да освободи пряката, която препречил, за да може насрещно движещ се автомобил да извърши ляв завой. Ищцата се е движила с велосипед в лентата, в която е бил спрял л.а. „Фолксваген Голф”, но е преустановила движението си непосредствено след него, изчаквайки насрещно движещият се автомобил да завърши маневрата завой на ляво. В момента на удара пострадалата е имала качество на пешеходец, тъй като не се е движела с велосипеда, а се е била подпряла на него.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни срещу първоинстанционното решение за уважаване на иска за сумата 20 000лв. и отхвърлянето му за разликата до предявения размер от 26 000лв. Приела е, че ищцата, която се е намирала зад спрелия автомобил, управляван от застрахования при ответното застрахователно дружество водач, е преустановила движението си и е изчаквала приключване на маневра „завой наляво“ от насрещно движещ се автомобил, поради което е счетено, че пътното произшествие е причинено единствено по вина на водача на л.а„Фолксваген Голф”, поради неправилно паркиране в зона на кръстовище и предприемане на маневра „движение назад“ без да подсигури безопасното й извършване.
Произнасяйки се по размера на дължимото от застрахователя обезщетение въззивната инстанция е приела, че вследствие на пътното произшествие 48 годишната ищца е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на 3-та и 4-та метатарзални /предходилни/ кости на дясното ходило, които са довели до ограничение на движенията на десния долен крайник за срок от два месеца; била е лекувана чрез обездвижване с гипсова лонгета, обхващаща дясната подбедрица, ходилото и пръстите за срок от 30 дни, за който период не е могла да стъпва на десния си крак и е била принудена да ползва патерици. Отчетено е, че счупените кости са зараснали напълно за срок от 30 дни, след което е провеждана рехабилитация и възстановителният период е завършил общо за 2 месеца и половина, през който е търпяла и ограничения в придвижването и обслужването си. Съобразено е, че понастоящем движението в ставите е възстановено и за в бъдеще не се очакват усложнения или негативни последици. Прието е, че справедливото обезщетение, което съответства на вида и характера на телесните увреждания, интензивността на търпените болки и неудобства, отсъствието на усложнения и настъпилото в пълен обем възстановяване на движението на засегнатите стави, е 12 000лв., поради което първоинстанционното решение за уважаване на иска за разликата до 20 000лв. е отменено, искът за разликата до 20 000лв. е отхвърлен и е потвърден първоинстанционният акт за отхвърляне на иска до търсения размер от 26 000лв.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на конкретно посочен правен въпрос. Изложението възпроизвежда касационните основания за неправилност поради нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а те не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция е, да изведе правният проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение. Касаторът не засяга процесуалноправния въпрос относно необходимостта въззивната инстанция, като счете, че обезщетението за неимуществени вреди е в по-нисък размер от присъдения, да изложи мотиви за постановяване на решение за частична отмяна на първоинстанционния акт и отхвърляне на иска. Мотивите на въззивния състав за намаляване на размера на присъденото обезщетение се предхождат от съображенията , че по делото чрез свидетелските показания на сина на ищцата се установява, че преди процесното птп тя е била сервитьорка, но след претърпяната травма не може да работи тази професия, защото куца и не може да стъпва на крака си, както и, че вече не може да се движи с велосипед.
Недоказано е наличието на въведената към довода за неправилно приложение на принципа на справедливостта допълнителна предпоставка. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС 4/68г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Наличието на практика по чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК изключва приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на което касаторът формално се позовава.
С Решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС е уточнено, че при прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия към правно релевантния момент, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Определяните от съда обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквито доводи са изложени в касационната жалба и изложението. Обема на законовоустановеното застрахователно покритие по ЗЗГОА не е предвиден за едно увреждане, а установява лимита отговорността на застрахователя спрямо неограничен брой застрахователни събития пред периода за неустановен брой пострадали.
Касаторът следва да заплати разноски за насрещната страна за изготвянето на отговора на касационната жалба от юрисконсулт с приложеното пълномощно в размер на 100лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1261 от 21.05.2018г. по гр.д.№ 781/2018г. на САС, 12 състав в обжалваната част.
Осъжда И. Н. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата 100 лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: