О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр.София, 30.12.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3995 описа на ВКС за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.04.2008г. по гр.д. № 103 / 2008г., с което Сливенски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 18.12.2007г. по гр.д. № 2802/2007г. на Сливенски районен съд, е уважил предявените от Ю. Х. Ш. искове срещу Р. у. на горите С. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Р. у. на горите С. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен , от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Ю. Х. поддържа в писмено становище, че не следва да се допуска касационнато обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Ю. Х. Ш. искове срещу Р. у. на горите С. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е изложил съображения, за това че прекратяването на трудовия договор е незаконно, тъй като работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, без да е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина от страна на работника, а точно обратното е установено от доказателствата по делото – работникът е изпълнил е служебните си задължения, визирани в Закона за г. и длъжностната му характеристика на горски стражар като на 19.03.2007г. срощу 20.03.2007г. е констатирал извършване на незаконен риболов в яз. Жребчево, а на 17.04.2007г. е констатирал товарене и извозване на дървесина без надлежни документи. Като е уважил първият иск съдът е възстановил ищеца на заеманата отпреди уволнението работа и ме е присъдил обезщетение за оставането му без работа в резултат на незакнното уволнение.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно преценката за характера на едно нарушение като тежко такова, което да обуславя налагането и на най-тежко наказание-дисциплинарно увелнение, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно законосъобразността на наложеното тай-тежко дисциплинарно наказание – уволнение, като е извършил проверка на всички доказателства и е направил извод,че няма нарушение на трудовата дисциплина, което да е предпоставка за наложеното наказание, т.е. решението е постановено в съответствие с трайната практика на съда по приложение на материалния закон.
Направените в жалбата оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Налице е трайна съдебна практика която приема, че преценката за това дали е налице нарушение на трудовата дисциплина и доколко тежко е то, ако е налице такова съставлява обективно фактическо състояние, чието установяване не касае обективно състояние, а е въпрос на доказване на конкретни факти. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съотвествуват на точното приложение на материалния закон. Не е налице и хипотеза, в която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за работодателската му правоспособност влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика за наличие на такава.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от решение от 15.04.2008г. по гр.д. № 103 / 2008г., с което Сливенски окръжен съд по жалба на Р. у. на горите- С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: