О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 24.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4440/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Й. С. ЕГН ********** от гр. Д. приподписана от пълномощник адвокат С против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, І състав № 134/4.06.2008 г. по гр. д. № 1706/2007 г., с което е оставено в сила решение на Кюстендилски окръжен съд от 8.06.2007 г. по гр. д. № 820/2005 г., с което са отхвърлени исковете на И. Й. С., предявени против РДВР-гр. Пловдив с правоприемник О. дирекция „П”, гр. П. за обезщетениe на претърпени вреди от бездействие на длъжностни лица за разкриване на извършена кражба на 30.03.1993 г. от паркинга пред жилищния му блок на лек автомобил м. „ВАЗ”, модел 2107 с рама № Х* двигател № 0* с млечно зелен цвят и регистрационен контролен номер КН 9681 А, обективирано с отказ да се извърши експертиза в НИКК-София на автомобил м. „ВАЗ”, модел „2107” с ДК № П* рама № Х* и двигател № 2* с млечно зелен цвят, представен на 23.07.1997 г. в сектор „П”-РДВР-гр. Пловдив от М. М. Ю. от А. , както следва: обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. и за имуществени вреди за времето от 1.01.2000 г. до 29.04.2003 г. от пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба като ЕТ в размер на 42673 лв. и за вреди, изразяващи се в разходи за ползване на таксиметров автомобил в размер на 6000 лв.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Към жалбата е приложено изложение за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение, с което се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на ЗОДВПГ, както и за развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На второ място поддържа,че решението противоречи на ТР № 3/22.04.2005 г. по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Заявено е и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с позоваване на решението по гр. д. № 379/2002 г. на Дупнишкия районен съд, с което е уважен иска му по чл. 108 ЗС срещу М. Ю. , който е осъден да му предаде владението на лекия автомобил.
За ответниците по касационна жалба О. дирекция „П”, гр. П. и П. на Република България не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При извършената проверка ВКС, ІІІ г. о. констатира, че не са налице предпоставки за разглеждане на касационната жалба по същество.
С приложеното към жалбата изложение на основанията за допустимост на касационното производство касаторът е посочил основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва въззивното решение да е постановено по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВС или на ВКС. В този случай в изложението следва да е обоснован съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, както и да са посочени актове от съдебната практика на ВС или на ВКС, на които противоречи обжалваното съдебно решение.
В случая липсва в изложението посочен от касатора съществен материалноправен или процесуално правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС или на ВКС. Недостатъчно е посочването на ЗОДВПГ и твърдението, че решението е постановено в нарушение на ТР на ОСГК на ВКС № 3/2004 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховен касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Недостатъчно е твърдението, че обжалваното решение противоречи на решение на Дупнишки районен съд, при положение, че не е обосновано по кои въпроси е налице противоречие.
Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случаите, при които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона или това основание е приложимо, когато следва да се отстрани непоследователна и противоречива практика на ВКС или да се преодолее погрешна постоянна практика. От „значение за развитие на правото” е налице когато следва да се даде тълкуване на закона при непълнота или неяснота на правни норми за усъвършенстване на правоприлагането.
В случая касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да са развити конкретни доводи.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски апелативен съд, ГК, І-ви състав № 134/4.06.2008 г., постановено по гр. д. № 1706/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: