ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99
гр. София, 28.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 4578 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Г. Ф. срещу решение № 160 от 20.05.2008 г. по гр. д. № 651/07 г. на Окръжен съд гр. Х.. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата ”Х” А. гр. Х..
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае елементите от фактическия състав на чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ във връзка с извършване на подбор и за закрила при уволнение по чл. 333 ал. 4 КТ. Касаторът формулира основания за обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване – тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. Тъй като такава практика не се сочи, не е налице посоченото основание за обжалване.
Не е налице основанието за обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В тази хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичния съществен въпрос. Това налага да се сравнят въззивното решение и посочената съдебна практика. За да се допусне касационното обжалване според този критерий, посочената практика трябва да не е изгубила значението си. Част от цитираната практика е неприложима за отношенията между страните, тъй като съкращаването е извършено със заповед от 18.02.2005 г. и следва да се приложи нормата на чл. 329 КТ в редакцията действуваща към момента на извършване на съкращаването, т. е. с ДВ бр. 25/01 г., с който са отменени ал. 2, ал. 3 и ал. 4. Обобщено, в относимите към случая решения на ВКС се приема, че съкращаването на щата се извършва след като има утвърден акт за съкращаване на конкретната длъжност, както и че работодателят следва да извърши подбор между всички сходни длъжности по критериите посочени в закона. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 73 от 25.04.2006 г. по гр. д. № 696/05 г. на Районен съд гр. Х. с което предявените от Й. Ф. искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ са отхвърлени. Въззивният съд е приел че уволнението е законосъобразно, тъй като след сравнение между щатните разписания преди и след уволнението, е налице реално съкращаване на щата. Посочил е, че съкращаването е извършено след подбор между всички заемащи длъжността „икономист”. Доводи са изложени и досежно синдикалната защита – работодателят е уведомил предварително синдикатите за съкращенията, а и касаторката декларирала, че не е в ръководството на синдикална организация. Затова, няма различие в тълкуването и прилагането на посочените правни норми. Не се касае за тълкуване на закона по различен начин, а за преценка на конкретни факти.
ВКС счита, че не е налице основание за допустимост на касационната жалба и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. Относно посочените въпроси има многобройна съдебна практика която е уеднаквена и хармонизирана и не се налага тя да бъде променена.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 от 20.05.2008 г. по гр. д. № 651/07 г. на Окръжен съд гр. Х..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: