О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 10.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.11. две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 392 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК по повод подадена касационна жалба от “С” А. гр. В. против решение №239 от 11.02.2008 год. по гр.д. №2190/2007 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е отменено решение №1308 от 16.07.2007 год. по гр.д. №274/2007 год. на Врачанския окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от “С”А. гр. Б., Пловдивска обл. против касатора “С”А. гр. В. отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 ГПК за установяване недължимост на сумата 40 000 лв., по изпълнителен лист от 23.06.2005 год. по ч.гр.д. №1063/2005 год. на Врачанския районен съд, издаден по реда на чл.237, б.”е” ГПК, отм. на основание запис на заповед, издаден от ищеца “С” А. от 18.10.2001 год., целият на стойност 64 896 лв. и по реда на чл.208, ал.1 ГПК искът е уважен. За да отхвърли иска, Врачанският окръжен съд е приел, че записът на заповед е издаден от ищеца по делото “С” А. за обезпечаване изпълнението на задълженията му към купувача “С” А. по договор за продажба от 17.10.2001 год., които задължения ищецът “С” А. не е изпълнил, поради което издадения изпълнителен лист на основание записа на заповед частично за сумата 40 000 лв. не е издаден без основание. Софийският апелативен съд е приел, че има неизпълнение и от двете страни по каузалната сделка -купувачът и ответник по настоящия иск “С” А. , поради не плащане авансово на продажната цена, а продавачът- ищец “С” А. – поради изпълнение след крайния срок по договора, но с взаимното осчетоводяване на различни предварително определени цени, страните са приели изпълнение, различно от договореното, с което са новирали задължението на “С” А. за заплащане на цената, различна от първоначално договорената. Ищецът не е доказал пълно изпълнение по стоковия договор и в рамките на така определената цена, но издаденият от него запис на заповед обезпечава отговорността му за пълното неизпълнение, а не и за частично такова, поради което и не дължи сумата от 40 000 лв., предмет на изпълнителния лист, и представляваща част от сумата по издадения от него запис на заповед на стойност 64 846 лв. На това основание въззивният съд е уважил отрицателния установителен иск за недължимост на частично предявеното задължение по записа на заповед в размер на 40 000 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по незаявени във въззивната жалба основания. Евентуално подържа, че то е и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и справедливоста/добрите нрави/.
Ответникът “”Сумет” А. я оспорва като подържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, както и че касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.276, ал.1, ГПК, от страна, активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Не е налице първото подържано от касатора основание – това по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, а именно постановяване на обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС. Под такава практика следва да се разбира не дадените с отделни решения разрешения по конкретни спорове, а такива с актове на нормативното тълкуване/арг. от чл.43 ал.2,т.1 във вр. с чл.59 ЗУС, ДВ бр.23/1976 год., отм.,Чл.86, ал.2 във вр. с чл.85, ал.1-4,ЗСВ, ДВ,бр.59 от 22.07.1994 год., отм. и чл.124 ал.1 във вр. с чл.130, а л.2, ЗСВ/ДВ бр.64 от 07.08.2007 год./. Още повече, че в посочените и представени решения на отделни състави на ВКС не се съдържат противоречия по приложението на закона във връзка с менителничната отговорност. В тях не се абсолютизира абстрактният характера на задълженията по записите на заповед, като те се изследва във връзка с каузалното правоотношение, за обезпечаване на чието изпълнение, са издадени ценните книги. Практиката на ВКС е единна и непротиворечива и по основанията за действителност на абстрактните сделки, която е намерила израз и в посочените решения. В тях е прието, че основанията за действителност на абстрактната сделка са различни от тези на каузалната. Липсата на някои от реквизитите, посочен в чл.535 ТЗ, правят записа на заповед нищожен. Ищецът по отрицателния установителен иск с правно основание чл.254 ГПК може да оспори претендираното право както чрез правоизключващи възражения за нищожност на менителничния ефект /в случая на записа на заповед/, така и чрез правопогасяващи възражения за недължимост на материализираното в него задължение, на основание връзката му с каузалното правоотношение, чието изпълнение обезпечава.
Неоснователно е и второто подържано основание – това по чл.280, ал.1, т.2 ТЗ, а именно противоречиво разрешаване на този въпрос в практиката на ВКС. В решение №1414 от 29.10.2003 год. по гр.д. №2264/2002 год. на КС, ІІ Т. О. е прието, че каузалната сделка не е предпоставка за действителността на записа на заповед, но не и за основателността на задълженията по него. Връзката между каузалното и абстрактното задължение не е отречена. В приложеното решение №1221 от 30.112000 по гр.д. №1305/2000 год. на ВКС изрично е посочено, че основанията по каузалната сделка следва изрично да се обсъждат при преценка на основателността на поетите със записа на заповед задължения. Софийският апелативен съд в обжалваното решение не е приравнил обезпечителната функция на записа на заповед към тази на задатъка, а е приел, че конкретните клаузи на договора за обезпечаване задължението на ищеца-продавач преследват същата цел. При това приетата от съда евентуална нищожност на клаузата на чл.10 б.”а” от стоковия договор, не означава ново основание за нищожност на абстрактното задължение, различно от това посочено по-горе в постоянната практика на ВКС.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №239 от 11.02.2008 год. по гр.д. №2190/2007 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: