3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 990
С., 16.07 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 187/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец А. А. Л. с фирма „Б. комерс – А. Л.” [населено място] против въззивно решение № 483 от 28.10.2011 г. по гр. дело № 183/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 67 от 10.12.2009 г. по гр. дело № 48/2009 г. на Смолянски окръжен съд и е отхвърлен иска на А. А. Л. едноличен търговец с фирма „Б. комерс – А. Л.” [населено място] против П. А. П. за връщане, поради отпадане на основанието, на сумата 55 000 лв. получена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.09.2005 г., за който се твърди, че е развален ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен процесуалноправния въпрос – може ли въззивният съд, без да е предявен иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на относителната симулация, да се произнася за разкриване на прикритата сделка и нейната действителност – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът П. А. П. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване с твърдение за липса на доказана противоречива съдебна практика. Изложени са й съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 55 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният правен въпрос е относим към предмета на спора и има значение за изхода на делото.
С обжалваното решение е прието, че между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба, с който ответникът обещал да продаде на едноличния търговец идеална част от недвижим имот с посочена цена, като при сключването на договора едноличният търговец броил 55 000 лв. капаро. С влезли в сила съдебни решения (основно и за поправка на очевидна фактическа грешка) по гр. дело № 196/2005 г. на Районен съд [населено място] е обявен за нищожен като симулативен сключен между страните договор да дарение за идеална част от недвижими имот, идентичен с предмета на предварителния договор. В мотивите на посоченото решение е прието, че дарението прикрива договор за покупко-продажба, поради което с обжалваното решение е прието, че ищецът по настоящия иск не е могъл едностранно да развали предварителния договор с писменото предизвестие от 24.02.2009 г., към който момент предварителният договор е бил изпълнен с сключването на прикритата сделка за покупко-продажба, при което хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото по предварителния договор на отпаднало основание не е осъществена.
Към изложението жалбоподателят представя съдебна практика на ВКС, според която искът за установяване нищожността на привиден договор е различен от иска за разкриване на прикритата сделка при относителна симулация, затова когато е предявен иск за нищожност, съдът не може служебно да прогласи действителността на прикритото съглашение – решения по гр. дело № 990/2002 г. ВКС и гр. дело № 577/2010 г. ВКС, както и решение по гр. дело № 299/2008 г. В. (влязло в сила), според което симулативния договор е нищожен независимо от това, че не прикрива друга сделка или прикрива някаква друга сделка, затова дали зад нищожния договор има прикрита сделка, и каква е тя се установява с иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД или с инцидентен установителен иск.
Посочената съдебна практика влиза в противоречие с решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска, което налага да се допусне касационно обжалване по правения въпрос – може ли съдът да прилага правилата на прикритото, ако не е сезиран с иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 483 от 28.10.2011 г. по гр. дело № 183/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на едноличен търговец А. А. Л. с фирма „Б. комерс-А. Л.” [населено място] в едноседмичен срок от връчване на препис от определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 1100 лв. и да представи вносен документ по делото.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ