O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 990
София, 03.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 596 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 7978/06.04.2011 година на Н. А. Б., О. А. А., чрез адв.И. К. АК-П. срещу въззивно Решение Nо 293 от 01.03.2011 година, постановено по гр.д. Nо 3328/2010 година на ОС-Пловдив .
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 2937 от 15.10.2010 година по гр.д. Nо 2405/2008 година на РС- Пловдив по отхвърления срещу д. и [община] ревандикационен иск за собственост и предаване владение на дворно място от 190 кв.м., попадащи в северната-североизточна част на УПИ * кв. 31 по плана на [населено място]/ идентично с бивш имот пл. Nо 1014 по стария план на града/.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон ,както и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК се обосновава с довода , че материално-правния въпрос за приложение на чл. 59 З./ отм./ и регламентираното изключение от неговото приложение чрез нормата на чл. 181 ал.3 З./ отм./ въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС – Решение Nо 186 от 19.02.1987 година по гр.д. Nо 154/86 г. на ВС, ОСГК, Решение Nо 98 от 20.12.1974 година по гр.д. Nо 87/74 год. , ОСГК , Решение Nо 793 от 17.03.1982 година по гр.д. Nо 331/82 година на ВС-I oтд.,Решение Nо 1227 от 10.12.2008 година по гр.д. Nо 3469/2007 година на ВКС-IV отд., Решение Nо 1198 от 13.05.1963 година по гр.д. Nо 651/1963 година на ВС-I.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на посоченото основание и по въпроса за загубване на правото на собственост поради неупражняване на фактическа власт на имота, по който съдът се е произнесъл в противоречие с Решение Nо 2704 от 31.12.1966 година по гр.д. Nо 1962/66 година на ВС-I отд., Решение Nо 1222 от 03.11.2008 година по гр.д. Nо 3491/2007 година на ВКС-IV отд.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по процесуално-правния въпрос за достатъчната индивидуализация на имота , предмет на придобиване на основание изтекла придобивна давност, произнесен в противоречие с Решение Nо 934 от 7.11.2008 година по гр.д. Nо 3142/2007 година на ВКС-I отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [община] чрез адв. Е. С. – К. – АК П. , с който се поддържа , че релевираните основания за отмяна са неоснователни, а и самото касационно обжалване не следва да бъде допуснато при липса на законови основания за това.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото , настоящият състав намира , че са спазени изискванията на закона по чл. 280 ал.2 ГПК и чл. 283 ГПК, поради което и касационната жалба е процесуално допустима.
За да отхвърли иска по чл. 108 ЗС, решаващият съд, възприемайки изцяло установената по делото от първата инстанция фактическа обстановка и позовавайки се на записването на имота по разписните листове към съответните кадастрални планове, е направил извод, че ищците не са установили факт на непрекъснато владеене на имота с цел своене , поради което и не установят правно основание за притежаването на собствеността – придобоивна давност, като условие за уважаване на ревандикационния иск.
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС „въпроса по чл. 280 ал.1 ГПК следва да има функционална връзка с крайния правен резултата по делото, обективран в съдебното решение т.е. да има характера на правен извод относно основателността или неоснователността на правната квалификация с оглед на защитимото материално право , а не само да съставляват квалификация на предявените искове.
Въпросът за загубване на правото на собственост поради неупражняване на фактическа власт на имота, не може да се квалифицира като обуславящ изхода на делото въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като е некоректно формулиран. Доколкото фактическия въпрос за неупражняване на фактическа власт на имота е бил предмет на доказване и обсъждане от съда , то това е във връзка с проблема за непрекъснатото упражняване на владението , а не в смисъла на посочената съдебна практика, а именно , че владелецът може да упражнява валидно фактическата власт както лично, така и чрез трети лица , да демонстрира отношението си чрез различни по съдържание действия, и че правото на собственост не се погасява по давност поради неупражняване му.
Не може да бъде допуснато касационното обжалване по изведения въпрос за достатъчната индивидуализация на имота , предмет на придобиване на основание изтекла придобивна давност.С цитираното Решение Nо 934 от 7.11.2008 година по гр.д. Nо 3142/2007 година на ВКС-I отд., решаващият състав е изразил становище по рамката на предмета на спора на иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР, който иск не касае поставения въпрос за придобиване правото на собственост на реална част от недвижим имот на основание придобивна давност и нейната/ на спорната част / индивидуализация в тези хипотези.
Настоящият състав намира , че не може да бъде допуснато касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК по изведения материално-правния въпрос за приложение на чл. 59 З./ отм./ и регламентираното изключение от неговото приложение чрез нормата на чл. 181 ал.3 З./ отм./ разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените решение на ВС и ВКС, тъй като последните касаят разрешения на спор за собственост , несъотносм към спора по настоящото дело. Основният мотив на решаващият съд е , че претендираните 190 кв.м., съставляват неиндивидуализирана част от терен и като такава не може да се определят границите , в рамките на които е реализирано давностното владение – придобивното основание на което се позовават ищците, тъй като претендираните 190 кв.м. не съставляват „самостоятелен ‘ поземлен недвижим имот, при данните по изслушаното експертно становище по делото, че съгласно някой от регулационните планове на [населено място] претендирания терен не е имал обособен самостоятелен регулационен статут на имот.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, ВКС – състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 7978/06.04.2011 година на Н. А. Б., О. А. А., чрез адв.И. К. АК-П. срещу въззивно Решение Nо 293 от 01.03.2011 година, постановено по гр.д. Nо 3328/2010 година на ОС-Пловдив .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: