4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 990
С., 30.10. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2950/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура и по касационна жалба на К. Г. К. против въззивно решение № 255 от 12.02.2015г. по в. гр. дело № 3953/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 16.07.2014г. по гр. дело № 114/2014г. на Софийски окръжен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. Г. К. сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди претърпени от обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан, ведно със законна лихва считано от 04.12.2012г. до окончателното изплащане на задължението и отхвърлил иска до предявения размер 50 000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване касаторите поставят правния въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди претърпени от пострадалото лице и прилагането на обществения критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 4 З..
В писмен отговор К. Г. К. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Софийска апелативна прокуратура. Поддържа, че обжалваното решение в уважената му част не е постановено в противоречие със съдебната практика на ВКС. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение в уважената част на иска.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Двете обжалващи страни са поставили идентичен правен въпрос касаещ определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед приложението на обществения критерии за справедливост визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Поставеният материалноправен въпрос е включен в предмета на делото, засяга решаващата дейност на съда и неговата правна воля при определяне размера на обезщетението, но с обжалваното решение принципът за справедливост е приложен съобразно задължителната съдебна практика установена с П. № 4/23.12.1068г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС.
Според посочената съдебна практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерии за справедливост. Справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва конкретни факти, които за всеки отделен случай са различни. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не се отклонил от посочената съдебна практика. Принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД е приложен в съответствие с приетото в посочените решения. Съдът е съобразил всички правно – релевантни за спора факти, обсъдил е събраните по делото доказателства и е определил обезщетение само за тези морални вреди, за които е установено, че са в причинна връзка с проведеното спрямо ищеца наказателно производство в двете му фази – досъдебно разследване и съдебно производство. Съдът е съобразил продължителността на наказателното преследване спрямо ищеца, привлечен като обвиняем на 13.04.2006г. в извършване на тежко престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК, оправдан с присъда по н.о.х. дело № 430/2006г. на Софийски окръжен съд, влязла в сила на 04.12.2012г., т. е. наказателното преследване е продължило шест години и осем месеца; отчетена е настъпилата промяна в личността и поведението на ищеца след повдигнатото обвинение – станал необщителен, асоциален, подтиснат, стресиран, притеснен, изплашен, депресиран, чувствал се унизен, след като бил освободен от заеманата длъжност бил и финансово притеснен, публикациите в медиите също допринесли за негативните изживявания на ищеца. Съдът е съобразил и съдебната практика, на което се позовава касаторът -ответник, установена с решение по гр. дело № 1650/2009г. на ВКС, трето г. о., относно неспазването на разумен срок в наказателното преследване като е посочил, че размерът на обезщетението не следва да се увеличава в геометрична прогресия без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество, респ. вредните последици и степента на увреждане подлежат на конкретна преценка. В този смисъл е прието, че от значение за определяне на обезщетението е как се е отразило проведеното наказателно преследване и неговата продължителност върху ищеца, като обвиняем и подсъдим, като е отчена спецификата на конкретния случай. Видно е, че в решаващата си дейност съдът се е ръководил от посочената съдебна практика със задължителен характер, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Размерът на обезщетението е определен в съответствие със съдебна практика, поради което липсата на основание за допускане на касационно обжалване касае, както решението в частта, с която е уважен иска, предмет на касационната жалба на ответника, така в частта му, с която същият е отхвърлен – предмет на касационната жалба на ищеца.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 255 от 12.02.2015г. по в. гр. дело № 3953/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ