3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 990
С., 04.11. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 464/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени в срока по чл. 283 ГПК, от А. Р. Н. чрез адвокати В. Б. и Н. К. от АК гр. С., срещу въззивното решение от 18.05.2009 г. по гр. д. № 3943/2007 г. на Софийския градски съд в частта, с която след частична отмяна на решението от 05.03. 2007 г. по гр. д. № 3111/2005 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен иск за делба на недвижим имот, съставляващ апартамент № 52, находящ се в гр. С., ж. к. “Младост-4”, бл. 431, вх. Б, ет. 7, заедно с мазе № 25 и 2.226% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът А. М. С. не е подал писмен отговор.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Софийският градски съд приел за установено, че към датата на закупуване от А. Мл. С. на спорния имот – 05.01.1998 г., страните, които сключили граждански брак на 23.02.1992 г., прекратен с развод с влязло в сила на 05.05.2004 г. решение, били във фактическа раздяла. Цената 1 057 948 стари лева била заплатена от бившия съпруг, като 300 000 стари лева били дарени от майка му и 1 200 000 стари лева-дадени в заем от брат му и върнати от него след прекратяване на брака. Приел за недоказан довода на ищцата, сега касатор, да е участвала в придобиването на апартамента с лични средства, придобити от продажба на лично от преди брака й жилище в гр. С., ж. к. “Б. брези”. При тези дА. и като намерил, че единствено и само бившият съпруг е погасил със свои лични средства дадените в заем, въззивният съд заключил, че е налице пълна трансформация на лично имущество на бившия съпруг, която не е незначителна по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК /от 1985 г. – отм./, и отхвърлил иска за делба.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ищцата е поставила следния определящ изхода на иска за делба въпрос: налице ли е или не съпружеска имуществена общност, когато имуществото се придобива по време на брака, при липса на окончателна фактическа раздяла, със семейни средства, изразяващи се в получен заем от трето лице, със задължение да се върнат сумите. Жалбоподателката счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Излага съображения, че при установените обстоятелства неправилно е прието да се касае за извънсемейни средства и в резултат – лична собственост на ответника по делото.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ неправилното приложение на закона обосновава основание за допускане на касационно обжалване не във всички случаи, а само в рамките, очертани с т. 4 на тълкувателния акт. За наличието на заявеното основание жалбоподателката не е изложили никаква обосновка. Освен това по разрешаването на спорове между бивши съпрузи, при претенция за пълно или частично преобразуване на лично имущество, вложено при придобиването на конкретни вещи по време на брака, има формирана трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна с оглед разрешаването на настоящия случай.
За да бъде включено определено имущество в кръга на семейната общност, необходимо е не само да бъде придобито по време на брачното съжителство, но и с общи средства на двамата съпрузи. Това изискване не би било налице, ако определено имущество е придобито при условията на фактическа раздяла. В разглеждания случай по делото е установено, че окончателната фактическа раздяла с начало 12.07.2003 г., е била предшествана от друга такава. От събраните в делбеното производство писмени и гласни доказателства, както и от мотивите към решението от 05.04.2004 г. по гр. д. № 3279/2003 г. на Софийския районен съд по чл. 99, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./, е установено, че от около 1996 г. отношенията между страните се влошили; от м. октомври 1997 г. не живеели заедно; ищцата установила познанство и съвместен бизнес с друг мъж, с когото през м. май 1998 г. регистрирала фирма с наименование ЕТ “А. и Читак-А. Р.”. С оглед на тази дА. и независимо от факта, че окончателната фактическа раздяла между страните датира от 2003 г., следва да се приеме, че и към момента на закупуването на спорния апартамент икономическите, духовни и физически връзки между двамата съпрузи са били разкъсани, а това изключва взаимния принос в придобитата на името на единия съпруг вещ. Действително, налице е облигационно отношение за част от вложената в закупуването цена, задължени по което са и двамата съпрузи, но според показанията на св. Г. Мл. С. ответникът започнал да връща дадената в заем сума след прекратяването на брака – през 2005 г., като върнал само 600 нови лева. Доколкото по делото е установено, че придобиването на спорното имущество е по време на фактическа раздяла между съпрузите, а погасяването на дълга следва прекратяването на брака и, макар частично, е извършвано само от бившия съпруг, цялостната преценка на данните по делото налага формирания от въззивния съд извод, че не е налице взаимен принос на двамата съпрузи в придобиването, поради което придобитата вещ не е съсобствена.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.05.2009 г. по гр. д. № 3943/2007 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен иск за делба на недвижим имот, съставляващ апартамент № 52, находящ се в гр. С., ж. к. “Младост-4”, бл. 431, вх. Б, ет. 7, заедно с мазе № 25 и 2.226% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: