1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 991
ГР. С., 01.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.09.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3057/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС на РБ се произнася по допустимостта на касационната жалба на Професионална гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм – [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №35/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от М. К. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „старши учител по биология”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ, с връчена на 14.09.12 г. заповед на работодателя.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Намира, че правният въпрос: спазен ли е на осн. чл.358, ал.3 КТ давностният срок по чл.358, ал.1,т.2 от КТ, ако в срока до горестоящия за работодателя орган – в случая М., служителят е подал жалба за проверка на уволнението, която не отговаря на изискванията за искова молба – се решава противоречиво от съдилищата. Противоречието обосновава с р. по гр.д. №161/10 г. на Хасковски окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №1058/10 г. на ВКС, четвърто г.о.
С. основание за допускане на обжалването не е налице: в обжалваното решение е прието, при направено от ответника по иска възражение за изтекла давност по чл.328, ал.1,т.2 КТ, че подадената от ищцата до министъра на М. жалба има характер на искова молба по см. на чл.358, ал.3 КТ – в нея се съдържа искане за проверка на законността на извършеното уволнение и „справедливо решение”, с оплаквания, каквито по-късно за изложени и в подадената пред съда искова молба, която следва да се счита за поправена по см. на чл.129, ал.5 ГПК.
В цитираните от касатора съдебни актове е прието, че подадената до ненадлежен орган жалба не е искова молба в хипотезата на чл.358, ал.3 КТ, ако не е подписана от служителката и не съдържа искане за отмяна на уволнението на посочени основания и за възстановяване на предишната работа. По настоящото дело въззивният съд / както и ненадлежният орган, до който е отправена жалбата/ са констатирали, че тя сочи на трудов спор за законността на уволнението, защото в нея са изложени конкретни оплаквания срещу извършването му и искане за пререшаване на въпроса в полза на ищцата. Фактическата обстановка по настоящото дело и по делото, за което са постановени цитираните по-горе съдебни актове, е различна, поради което не е налице твърдяното от касатора противоречиво решаване на поставения правен въпрос по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №35/14 г. от 13.02.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: