3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 927/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 991
гр.София, 14.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 927/2011 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 247/25.10.2011 год., постановено от тричленен състав на ВКС-Търговска колегия, І т.о. по т.дело № 721/2011 год., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационната жалба на дружеството срещу решението на Сливенския окръжен съд от 14.04.2011 год. по в.гр.дело № 45/2011 год. с оглед забраната предвидена в чл.280, ал.2 ГПК.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и моли същото да бъде отменено и да бъде разгледана подадената касационна жалба.
Ответниците по частната жалба С. А. Д. и И. Х. Ч.,двамата от [населено място], общ.С., не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледани по същество направените в нея оплаквания са неоснователни.
Видно от данните по делото предмет на спора са предявени в обективно и субективно съединение искове по чл.213 КЗ, предявени от [фирма] срещу С. Д. и И. Ч. общо за сумата 8 161,73 лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение за вреди по застраховка „каско” на собственика на застрахован автомобил пострадал при ПТП, настъпило на 14.10.2009 год. по главен път І-6 км 376 [община] по причина на оставено без надзор домашно животно-кобила, която се е движила сама по пътното платно. Предявен е и иск за мораторни лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД срещу двамата ответници на обща стойност 725,95 лева, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
Така предявените искове са отхвърлени като неоснователни с решение № 882/13.12.2010 год. по гр.дело № 5030/2010 год. на Сливенския районен съд, което решение е потвърдено от Сливенския окръжен съд с решение от 14.04.2011 год. по в.гр.дело № 45/2011 год. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищеца, която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима от тричленния състав на ВКС-ТК, І т.о. с определение № 247/25.10.2011 год. по т.дело № 721/2011 год. с оглед забраната предвидена в чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на всеки един от предявените искове е под законоустановения минимум от 5 000 лева. Изложени са съображения, че в случая не се касае за солидарна отговорност и двамата ответници отговарят отделно-всеки поравно за по 4 080,87 лева главница и съответната мор.лихва, които претенции ищецът е предявил общо срещу тях.
Обжалваното определение на тричленния състав на ВКС е правилно по краен резултат. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че не се касае за два отделни иска, а за един иск на стойност 8 161 лева, предявен солидарно срещу двамата ответници на основание чл.50 ЗЗД. Освен това, видно от данните по делото, предмет на спора е претенция за регрес по чл.213, ал.1 КЗ-изплатено обезщетение за вреди, предявена от застраховател по застраховка „каско” суброгирал се в правата на собственика на пострадалия автомобил срещу предполагаемите собственици на вещта. Касае се за вземане във връзка с ликвидиране на последиците от възникнали правоотношения по застрахователен договор „каско”, представляващ търговска сделка по смисъла на ТЗ. Съгласно чл.286 и чл.287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска. В тази връзка делото може да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на закона и предвид цената на предявените искове, постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради коет
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 247/25.10.2011 год., постановено от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение по т.дело № 721/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/