2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 991
София, 14.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1088/2017г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 15.12.2016г. по гр.д.№9621/2016г. на ГС София.
Жалбоподателят – П. на РБ поддържа, че с решението, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ, са разрешени правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът- М. А. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
С определение от 25.09.2017г. ВКС, като е взел предвид, че въпросът „Може ли съдът в производството по иск с правно основание чл.2, ал. 1 ЗОДОВ по възражение на насрещната страна да намали обезщетението за имуществени вреди, съставляващи разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство” е предмет на Тълкувателно дело № 1 от 2017 г. ОСГК ВКС, е спрял производството по делото.
Настоящият състав констатира , че по поставения за разглеждане въпрос е постановено търкувателно решение, поради което производството по делото следва да се възобнови.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е осъдил П. на РБ да заплати на М. Д. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 12 000 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение по договор № 1745/02.04.2012г. и фактура № 2478/07.06.2012г., ведно със законна лихва, считано от 15.10.2013г., на основание чл.10, ал.3, изр.2 ЗОДОВ сумата 1068 лв. – разноски и на основание чл.10, ал.2, изр.1 ЗОДОВ сумата 10 лв. – д.т.
Прието е за установено по делото, че с постановляние от 12.10.2011г. следовател при Н. е привлякъл в качеството на обвиняем М. Д. за престъпление по чл.257, ал.1 НК
Констатирано е, че на 21.01.2012г. Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт , с който М. Д. е била обвинена за това, че на 28.01.2005г. е избегнала плащане на данъчни задължения, като не е декларирала свои доходи в размер на 835 139,41 лева и така е укрила данъци в големи размери-156 712,10лева.
Установено е, че с присъда от 08.02.2013г. по нохд №338/2012г. ГС София признал за виновна ответницата по жалба, а с присъда от 27.09.2013г. по нохд 314/2103г. АС София я е оправдал по повдигнатото обвинение, като последната е влязла в сила.
Прието е за установено, че в наказателното производство ищцата е била представлявана и защитавана от адвокати И. Л. и Д. Г. и на същите е било заплатено възнаграждение в размер на 12 000 лева по договор за правна помощ от 02.04.2012г.
Съдът при тези данни и приел, че за установяване на нанесените имуществени вреди , произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, следва да се кредитира двустранно подписаният договор за правна защита и съдействие и фактура, представени по наказателното дело. Счел е, че поддържаното от П. на РБ възражение за намаляване на адвокатско възнаграждение като прекомерно по смисъла на чл.75, ал.5 ГПК не следва да се обсъжда от гражданския съд, тъй като наказателно процесуалният кодекс не предвижда аналогична процесуална възможност за предявяване на възражение за прекомерност на хонорара. Прието е, че отговорността по ЗОДОВ е специфично изражение на общия принцип за недопустимост на непозволено увреждане, прокламиран в чл.45, ал.1 ЗЗД и е уважил изцяло предявения иск.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК П. на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора:за задължението на въззивния съд да мотивира решението си ,като се произнесе по всички възражения на страните и може ли в производство по гражданско дело по иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ съдът да намали поради прекомерност заплатеното адвокатско възнаграждение по водения наказателен процес, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Поддържал е наличие на основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че с оглед дадения отговор на поставените въпроси в постановеното решение по ТД №1/2017г. ОСГК на ВКС касацаионното обжалване не следва да се допуска. В същото е прието , че при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от платения в наказателния процес, като изрично е посочено в митивите на същото, че при деликтната отговорност не се прилага правилото на чл.83, ал.2 ЗЗД, тъй като деликвентът дължи обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно деяние. Прието е също така, че когато по иск с правно основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът определя обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от платения в наказателния процес, той не упражнява правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение, като в този случай съдът се произнася по предмета на предявения иск, като прилага последиците от неполагането на дължимата грижа от пострадалия при осъществяването на неговата защита срещу противоправното поведение на деликвента.
Приема се също така, че при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство по иск с правно основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ по възражение на ответника са приложими и правилата на чл.5 ЗОДОВ.
В обжалваното съдебно решение за да уважи предявения иск, съдът е приел, че не намира приложение правилото на чл.78, ал.5 ГПК, който извод е в съотвествие с приетото в тълкувателното решение. Що се касае до възражения за съпричиняване на резултата и неполагане на дължимата грижа от ищцата в наказателното производство, то такива не са правени, поради което не са обусловили решаващият извод на съда за основателност на предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Предвид изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 1088/2017 година по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о, поради приемене на решение по Тълкувателно дело № 1 от 2017 г. ОСГК ВКС.
Не допуска касационно обжалване на решение от 15.12.2016г. по гр.д.№9621/2016г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: