О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 991
София, 16.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1578/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. срещу решение №3117/2011 год. на СГС, ІV г въз. състав, с което е оставено в сила решение от 09.11.2007 год. на СРС, ГО, 62 състав, допълнено с решение от 15.05.2008 год. в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу Окръжна следствена служба София и В. искове както следва : на осн. чл. 128, т.2 КТ за неизплатени трудови възнаграждение за периода от 28.01.2000 год. до 07.02.2007 год. за сумата от 4 000 лв. и 500 лв. законна лихва ; на осн. чл. 259,ал.1,т.2 КТ / за неизплатено трудово възнаграждение при вътрешно заместване/ за сума в размер на 3000 лв. и 250 лв. лихва за забава върху тази главница; за неполучени премии в размер на 7 000 лв. главница и 1 400 лв. лихва за забава ; на осн. чл. 244,ал.1 КТ за сумата 6854 лв. обезщетение за неизползван платен отпуск в т.ч. и два неползвани дни отпуск за кръводаряване , както и лихва за забава върху тази сума за разликата над 238,69 лв. до 254,90 лв. ; на осн. чл. 226,ал.1,т.1 КТ за сума в размер на 8 000 лв. обезщетение за вреди в резултат на неиздаване на месечни извлечения за трудови възнаграждения и 3 000 лв. лихва за забава; на осн. 226,ал.2 и3 КТ за сума в размер на 7580 лв. и 500 лв. лихва за забава.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна.
Прокуратурата на РБ като правоприемник на Окръжна следствена служба оспорва касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Висшият съдебен съвет не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба досежно исковете с цена под 5 000 лв. съгласно нормата на чл. 280,ал.2 ГПК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В останалата част / досежно въззивното решение, с което са отхвърлени исковете за неполучени премии в размер на 7 000 лв. , за сумата 6854 лв. обезщетение за неизползван платен отпуск в т.ч. и два неползвани дни отпуск за кръводаряване , за сума в размер на 8 000 лв. обезщетение за вреди в резултат на неиздаване на месечни извлечения за трудови възнаграждения и за сума в размер на 7580 лв. обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка , касационната жалба е процесуално допустима ,като подадена в срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение в посочените части не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси : 1. Има ли право В. да намалява заплатите на магистрати, предложени по списък съгласно действащия ЗСВ / отм./ и КТ; и 2. Могат ли да дават обяснения законните представители на ЮЛ в съдебната власт и да свидетелстват членове на В., магистрати или служители.
Касаторът не е посочил изрично на кое от допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, основава искането си за допускане на касационното обжалване , но по отношение на първия въпрос сочи, че липсва съдебна практика ,което предполага позоваване на основанието /критерия/ по чл. 280,ал.1,т.3 Г..Този въпрос обаче касае иска за неизплатени трудови възнаграждения, чиято цена е под 5 000 лв. поради което решението в тази част, не подлежи на преценка по чл. 288 ГПК.
По отношение на втория въпрос се сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с решението по гр.д. №19385/2007 год. на СРС и по гр.д. № 3546/2007 год. на С., ІІ въз. състав./ основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/. Тези решения обаче не са представени по делото и липсват данни дали са влезли в сила за да съставляват част от съдебната практика.
По изложените съображения не са налице изискванията, с които законът свързва достъпа до казационно обжалване и такова не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на на С. Д. С. срещу решение №3117/2011 год. на СГС, ІV г въз. състав, с което е оставено в сила решение от 09.11.2007 год. на СРС, ГО, 62 състав, допълнено с решение от 15.05.2008 год. в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу Окръжна следствена служба София и В. искове както следва : на осн. чл. 128, т.2 КТ за неизплатени трудови възнаграждение за периода от 28.01.2000 год. до 07.02.2007 год. за сумата от 4 000 лв. и 500 лв. законна лихва ; на осн. чл. 259,ал.1,т.2 КТ / за неизплатено трудово възнаграждение при вътрешно заместване/ за сума в размер на 3000 лв. и 250 лв. лихва за забава върху тази главница; за и сумата 1 400 лв. лихва за забава в плащането на главница от 7 000 лв. неизплатени премии ; за лихва за забава върху сумата от 6854 обезщетение за неизползван платен отпуск за разликата над 238,69 лв. до 254,90 лв. ; за 3 000 лв. лихва за забава върху сума в размер на 8 000 лв. обезщетение за вреди в резултат на неиздаване на месечни извлечения за трудови възнаграждения и за сума в размер 500 лв. лихва за забава върху сумата от 7580 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: