О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 991
София 20.09.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 68 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Х. М. С. чрез адв.С. С. срещу решение № 490 от 1.11.11г.по в.гр.дело № 937/11г.на Пловдивския апелативен съд в частта му,с която отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за разликата над сумата 10 000 лв до 100 000 лв.В приложеното изложение жалбоподателката счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, в противоречие с практиката на ВКС.
Решението е обжалвано и от А. пр.- Пл. в частта му,с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.Застъпено е становище,че въпросът как се прилага обществения критерий за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата.Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че ищцата Х. С. е привлечена в качеството на обвиняем с постановление от 25.06.09г.на ОСО в Окръжна прокуратура Пловдив по ДП№ 49/08г.в извършване на престъпление по чл.321 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 НК,за участие в организирана престъпна група,занимаваща се с прокарване в обръщение на неистински парични знаци с курс в страната и в чужбина.В изпълнение на указанията по същото постановление е задържана за срок от 72 часа .По искане на Прокуратурата с протоколно определение от 27.06.09г.по чнд № 1305/09г.на Пловдивския окръжен съд по отношение на ищцата и останалите обвиняеми е взета мярка за неотклонение”задържане под стража”,която с определение № 128/2.07.09г.по вчнд № 267/09г.на Пловдивския апелативен съд е отменена по отношение на ищцата и за същата е взета мярка за неотклонение „домашен арест”.С определение от 29.12.09г.по вчнд № 564/09г.на Пловдивския апелативен съд мярката на неотклонение „домашен арест”е изменена в мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 20 000 лв.С постановление на Окръжна прокуратура-Пловдив от 18.06.10г.досъдебното производство,образувано срещу С. е прекратено и е отменена взетата по отношение на нея мярка за неотклонение.От събраните по делото гласни доказателства съдът е приел за доказани търпяните от нея неимуществени вреди от образуваното наказателно производство,изразяващи се в преживян стрес, безспокойство и подтиснатост ; допълнителни притеснения във връзка със здравословното й състояние поради претърпяна онкологична операция; не могла да завърши магистратура ;приятелите й страняли от нея; след задържането й не е имало кой да стопанисва магазинчето й,поради което останала без средства.От назначената съдебно-психиатрична експертиза било установено,че ищцата е преживяла силен емоционален стрес,впоследствие довел до посттравматично стресово разстройство,като водещи са били тревожно-депресивните изживявания и инсомнични колебания/проблеми със съня/
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата за претърпените от ищцата вреди от незаконното обвинение , в т.ч.наложените й мерки за неотклонение „задържане под стража”,”домашен арест” и „парична гаранция”в размер на 20 000 лв.Счел е,че присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв е справедливо определен.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ППВС № 4/68г.и ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл е решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД ,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.В приложените от касатора А. пр.– Пл. решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК – № 532 от 24.06.10г. по гр.дело № 1650/09г.на ІІІ г.о. и № 832 от 10.12.10г. по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о. даденото разрешение на въпроса относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ е в същия смисъл,а именно,че моралните вреди са индивидуални и паричното обезщетение за тях трябва да съответства на необходимото за преодоляването им.
Обжалваното решение не противоречи по правни изводи на задължителната практика доколкото съдът се е съобразил с с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 490 от 1.11.11г.,постановено по в. гр.дело № 937/11г.на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.