О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 991
София, 25.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 18 октомври 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 588/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. Г., Й. П. П. и С. П. П. чрез техния пълномощник адв. К. А. против решение № 59 от 15.01.2010 г. по в.гр.д. № 414/09 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като делото е решено в противоречие с практиката на ВКС, този вид казуси са решавани противоречиво от съдилищата и са от съществено значение за точното прилагане на закона. Позовават се на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, тълкувателно решение № 1/ 07.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 1488 от 08.11.1999 г. по гр.д. № 814/99 г. на ВС, V г.о.; решение № 259 от 27.04.2000 г. на ВКС, V г.о., решение № 752 от 18.11.1988 г. по гр.д. № 637/88 г. на ВС, ІІІ г.о.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 72 от 14.01.2009 г. по гр.д. № 3688/07 г. на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от М. П. Г., Й. П. П., В. П. Г. и С. П. П. против Е. Ф. Б. и Р. Т. Б. иск за ревандикация на 311.59/2840 ид. части от ПИ № 00053 в землището на [населено място], м. ”Долен алчак”. Прието е за установено по делото, че ищците са наследници по трансмисия на А. Д. П., починал през 1940 г., по линия на неговия син П. А. П., починал през 1985 г. През 1941 г. била извършена делба между наследниците на А. П., по силата на която наследодателят на ищците П. А. и неговият брат А. А., непълнолетни към този момент, получили в общ дял празно дворно място от 1500 кв.м. с къща, от които 1200 кв.м. незастроено и 300 кв.м. застроено. В дял на А. П. било поставено също дворно място от 1 дка в землището на [населено място], м. ”Долен алчак” при граници: воденична вада, М. А. и П. А., съставляващо втория парцел по ред от изток на запад от едно място, цялото от 8 дка. П. А. също получил в дял едно дворно място от 1 дка в [населено място], м. ”Долен алчак” при граници: воденична вада, А. А., Д. А. и дворно място на наследници на А. П.. С нотариално публично завещание от 2.12.1946 г. М. А. П. – съпруга на А. П., завещала на синовете си П. и А. следните недвижими имоти: овощна градина от 1 дка в землището на [населено място], м. ”Долен алчак” при граници: воденична вада, мелница на наследниците на А. П. и А. А. П.; къща с дворно място с с.с. и местност, общо застроено и незастроено от 140 кв.м. и по 2/64 ид. части от мелницата, намираща се в м. “Долен алчак”, състояща се от 1 дка застроено и незастроено дворно място. С нотариален акт за публично завещание от 25.04.1950 г. М. П. отменила изрично изцяло завещателните разпореждания в полза на П. А., а по отношение на А. А. – за завещаните 2/64 ид. части от мелницата, като направила ново завещание в полза на А. А., с което му завещала 1/2 ид. част от овощната градина и от къщата в дворното място, предмет на първото завещание.
През 2007 г. А. А. П. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот -“друг жилищен терен” с площ 2 480 кв.м., находящ се в м. ”Долен алчак”, съставляващ имот № 000554 по плана за земеразделяне, както и на имот – “друг жилищен терен” с площ .0890 кв.м. в същата местност, съставляващ имот № 000553, ведно с построените в него жилище с Р. 94 кв.м., мазе и гараж, който е предмет на настоящия спор. По делото е била назначена съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че имот № 000553 е попада в границите на бивш парцел І-209 по плана на [населено място] от 1931 г. , който е бил действащия план към момента на извършване на делбата от 1941 г., но тъй като не е представена скица, въз основа на която е била извършена делба, е невъзможно да се определи на кой от дяловете съответствува. През 1963 г. парцел І-209 е бил изключен от регулация. След влизане в сила на ЗСПЗЗ във връзка с изработване на карта на възстановената собственост е било извършено геодезическо заснемане, отразяващо владението на отделните реални части от физическите лица.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че не се установява овощната градина, придобита в общ дял от братята П. и А. по протокола за съдебна делба – спогодба по гр.д. № 873/41 г. , да е идентичен с процесния недвижим имот, поради което искът за ревандикацията на идеални части от него е неоснователен.
Правният въпрос, по който се иска допускане на решението до касационно обжалване, е относно задължението на въззивния съд като съд по същество на спора да направи самостоятелна преценка на целия доказателствен материал и да направи свои фактически и правни изводи. Този въпрос е разрешен в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, имащо характер на задължителна съдебна практика, а въззивният съд е процедирал в съответствие с приетото в него. Не кореспондира с данните по делото твърдението на касаторите, че Пловдивският окръжен съд, действуващ като въззивна инстанция, не е обсъдил писмените доказателства по делото. Съдебната практика последователно приема, че съдът е длъжен да събере и обсъди само относимите към спора доказателства. В случая правното твърдение на ищците е било, че по силата на извършените след смъртта на А. П. две делби съответно от 1941 г. и 1947 г., направеното от М. П. публично завещание от 1946 г. и впоследствие отменено през 1950 г., в качеството си на наследници на А. Д. П. и П. А. П. се легитимират като собственици на 311.59/2 480 ид. части от имот № 000553. В съответствие с тези твърдения спорът се е съсредоточил върху установяване идентичност на процесния имот с тези, които братята П. и А. Попови са получили при делбата от 1941 г. Представените по делото писмени доказателства, относими към установяване на това обстоятелство, са обсъдени, макар и лаконично, от въззивния съд и въз основа на тях и на заключението на съдебно- техническата експертиза е направен извод, че не се установява такава идентичност с имота, възложен им в общ дял. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не е налице основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Твърдението, че този вид казуси са решавани противоречиво от съдилищата, както и че са от съществено значение за точното прилагане на закона, не може да обоснове достъп до касационно обжалване, тъй като е общо и не е свързано с необходимостта от произнасяне на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, относима към настоящиото дело. В настоящото производство, чийто предмет е ограничен единствено до проверка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, не могат да бъдат обсъждани доводите за необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, които са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59 от 15.01.2010 г. по в.гр.д. № 414/09 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: