2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 991
С., 04.11. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила В.ева
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 486/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
П. А. П.а-П. е подала в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу решението от 24.11.2009 г. по гр. д. № 1404/2003 г. на Софийския градски съд, с което без уважение е оставена молба по чл. 194, ал. 1 ГПК /отм./ за тълкуване на решението от 20.11.2003 г. по същото дело. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация В. Ж. Ж., Ж. А. П. и Ж. Н. С. не са подали писмени отговори.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С влязло в сила решение от 20.11.2003 г. по гр. д. № 1404/2003 г. на Софийския градски съд е уважен иск по чл. 108 ЗС, като Ж. Н. С. е осъдена да предаде на П. Ал. П., В. Ж. Ж. и Ж. Ал. П. владението на жилищно помещение-стая, намираща се на мецанина в сградата на бул. “Мадрид” № 31 /бивш бул. “Я. С.” № 7/, с площ 22.73 кв. м., при съседи: от юг-улица, от изток-Ана Н., стълбище на Н. П., и от запад-помещение на Н. В., заедно с 11/726 ид. ч. от общите части на сградата и мястото.
С молба от 09.02.2009 г. П. Ал. П. е поискала тълкуване на влезлия в сила съдебен акт по съображения, че помещението, в което собствениците били въведени във владение, е 18 кв. м., при посочените граници, при което положение оставал неясен въпросът кои са останалите присъдени 4.73 кв. м. площ за разликата до 22.73 кв. м., в която част решението на съда не е изпълнено.
С обжалваното решение въззивният съд приел, че доколкото осъдителното решение не е изпълнено изцяло, е налице интерес от тълкуването му. Като намерил, че присъдената площ съответства на визираната в исковата молба и се основава на специализираните знания на депозираната единична експертиза, съдът счел, че решението, чието тълкуване се иска, не е неясно. Разликата между присъдената и площта, в която фактически е извършен въвод, не може да се изясни чрез тълкуване, защото съдът ще изхожда от предположения, а не от мотивите към съдебния акт. В правните изводи няма противоречие или неяснота относно предмета на ревандикация, а и по пътя на тълкуването съдът не може да променя или изменя същността на решението, което би станало, ако се тълкува същото в смисъла, в който се иска.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на първо място са развити оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила и за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Те съставляват касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 ГПК, които Върховният касационен съд не може да обсъжда в настоящия етап от разглеждане на касационната жалба.
На следващо място жалбоподателката сочи, че принос в развитието на правото ще съставлява произнасянето от Върховния касационен съд по процесуалноправния въпрос: може ли да се произнесе съдебен акт, обжалването на който да не бъде допуснато и да остане разглеждането му само в една инстанция, какъвто би бил случаят, ако касационно обжалване не се допусне.
По този въпрос следва да се посочи, че съгласно правилото на чл. 194, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 251, ал. 1 ГПК, споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. В случая се иска тълкуване на осъдително въззивно решение, поради което компетентен да се произнесе по тълкуването му е въззивният съд. Неговият съдебен акт подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд според изричната нормативна уредба в чл. 194, ал. 3 ГПК /отм./, съответно чл. 251, ал. 5 ГПК – решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува. От това следва, че ако решението, което се тълкува, не подлежи на обжалване, то и решението по тълкуването му не подлежи на такова; ако се тълкува въззивно решение, то производството по тълкуването му ще се развие в две инстанции: въззивен и Върховен касационен съд. В този случай страната не може да постигне триинстанционно производство, защото не може да се съзвадат права, които по закон тя няма.
С нормата на чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ се ограничи достъпът до касационно обжалване, като триинстанционното производство по граждански и търговски дела се запазва, но преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. С това страната не е лишена от една инстанция, но за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да се посочи и установи наличието на поне една от алтернативно предвидените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Същите правила са приложими и към разглеждания случай, в който въззивният съд се е произнесъл по искане за тълкуване на въззивно решение. Хипотезата, пред която страните са изправени, не разкрива някаква специфика, която да съставлява принос в развитието на правото и да обоснове допустимост на касационното обжалване, както счита жалбоподателката.
Следващият въпрос е: какво е съотношението между реституцията и ревандикацията, след като в основата и на двата института стои правото на собственост. За да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, следва жалбоподателката да е изложила обосновка с какво разглеждането на конкретния случай ще допринесе за отстраняване на непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба по съответния въпрос. Такава обосновка в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва. Освен това поставянето на даден въпрос, без да е свързан със спецификата на разглеждания спор, не е достатъчно, за да се допусне касационното обжалване, защото законът изисква не само да бъде формулиран правен въпрос, но и той да се свърже с отделните изчерпателно изброени основания за допускане не касационно обжалване. Следва да се посочи и, че площта не е основен индивидуализиращ белег на която и да е вещ, освен когато тя е предвидена изрично като такава от законодателя. В случая посочването на външните граници е било достатъчно, за да се индивидуализира вещта, предмет на въззивното решение за ревандикация, а дали се касае за жилищно помещение и дали такова може да съществува без наличие на сервизни помещения, няма отношение към индивидуализацията на обекта. Обстоятелството, че две от одържавените помещения – килер и тоалетна, не съществуват, е преценено както в производството по иска по чл. 7 З., така и по чл. 108 ЗС, и е счетено, че то не препятства реституцията и съответно ревандикацията на вещта, доколкото са били налице изискванията за уважаване на тези искове.
В обобщение, предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.11.2009 г. по гр. д. № 1404/2003 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: