О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 991
София,.31.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 589 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 669 от 05.01.2009 година по гр.д. № 778/2008 година на Русенски окръжен съд е оставено в сила решение № 113 от 23.09.2008 г. по гр.д. № 440/2008 г. на Русенски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Р. С. Г. от гр. Р. против Професионална гимназия по механотехника, гр. Р. за отмяна на заповед за уволнение № Л* от 10.12.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “чистач” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 705,96 лева. В решението е прието, че трудовият договор с работничката, страдаща от психическо заболяване в кръга на посочените в Наредба № 5 от 1987 г. на МНЗ, е прекратен от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ, без предварително становище на ТЕЛК и съгласие на районната инспекция по охрана на труда, т.е. в нарушение на чл. 333, ал.1, т.3 КТ, поради което на основание чл. 344, ал.3 КТ, заповедта за уволнение подлежи на отмяна като незаконна. Прието е, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 да събере предварителна информация страда ли работникът от заболяване, включено в Наредба № 5, а неизпълнението на това задължение е довело до нарушение на правилата за предварителна закрила, водещо до незаконност на уволнението.
Касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд е постъпила от Професионална гимназия по механотехника, гр. Р.. Поддържа се, че материалноправният въпрос по приложението на чл. 333, ал.1, т.3 КТ – задължен ли е работодателят да събира информация по Наредба № 5, съответно да провежда процедурата при предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т.3 КТ при липса на данни, индикации и медицински документи за заболяване на работника към момента на уволнението, е разрешен в противоречие с установената практика на съдилищата, изразена в решение № 1* от 08.10.1999 г. по гр.д. № 1* от 1998 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Ответницата по касационната жалба Р. С. Г. поддържа, че липсват предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По повдигнатият с изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 333, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 1, ал.2 от Наредба № 5 от `987 г. на МНЗ е налице трайно установена практика на съдилищата, съгласно която преди да пристъпи към уволнение по чл. 328, ал.1, т.2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал.2, т. 6 КТ, работодателят е длъжен да изпълни задължението си по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 на МНЗ – да поиска от работника сведения за евентуални заболявания, ползуващи се от закрила по чл. 333 КТ, а това задължение му е вменено именно с цел да бъдат спазени изискванията за предварителна закрила и по отношение на работници, за които не разполага с данни, индикации и медицински документи за наличие на заболяване. В съответствие с постоянно установената практика са и формираните от въззивния съд изводи, че неизпълнението на задълженията по Наредба № 5 на МНЗ; несъбирането на информация за евентуални заболявания, ползуващи се от закрила по чл. 333 КТ, съответно – неизпълнение на задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение от районната инспекция по труда, води до незаконност на извършеното уволнение. Израз на установената практика по приложението на чл. 333, ал.1, т.3 КТ е и приложеното решение 1077 от 08.10.1999 г. по гр.д. № 1* от 1998 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което за работодателят винаги съществува задължение да събере предварителни сведения за заболявания по чл.1 от Наредба № 5, а задължението му да изиска мнение на ТЕЛК отпада само в случаите, когато работникът изрично е заявил, че не страда от заболяване по Наредбата и в предприятието не съществуват медицински документи, установяващи наличие на такова заболяване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 669 от 05.01.2009 година по гр.д. № 778/2008 година на Русенски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: