4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 992
София, 14.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2658 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Г. С. чрез адв.К. К. срещу решение № 98 от 12.03.18г.по в.гр.дело № 61/18г.на Пазарджишкия окръжен съд.С него е частично отменено решение № 984 от 27.11.17г.по гр.дело № 822/17г.на Районен съд – Пазарджик и в отменената част е постановено друго,с което е предоставено упражняването на родителските права над децата Г. Н. С. и В. Н. С. на майката Н. В. С., като е определено местоживеене на децата при майката; определен е режим на лични отношения с бащата Н. Г. С., както следва: бащата да взема децата два пъти по пет последователни дни всеки месец, с приспиване, които дни съвпадат с неговите почивни дни,както и всяка четна година пред коледната ваканция,както и по 30 дни през всяка лятна ваканция по време,което не съвпада с годишния отпуск на майката; Н. Г. С. е осъден да заплаща на малолетното си дете Г. Н. С. чрез неговата майка и законен представител Н. С. месечна издръжка в размер на 150 лв, а на малолетното дете В. Н. С. чрез неговата майка и законен представител Н. С. месечна издръжка в размер на 130 лв, от привеждане на решението в изпълнение до пето число на съответния месец до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
В приложеното изложение се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1.Кои са критериите,от които изхожда съдът при решаване на въпроса кому от родителите да бъдат предоставени родителските права,с оглед интереса на децата; 2.Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в съдебното решение относно релевантните факти; 3.Какво следва да съдържат мотивите на съдебното решение, за да е последното правилно.Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение – чл.280 ал.2 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Н. В. С. чрез адв.К. П. – Г. счита,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Въпросът: 1.Кои са критериите, от които изхожда съдът при решаване на въпроса кому от родителите да бъдат предоставени родителските права, с оглед интереса на децата, не е разрешен в обжалваното решение в отклонение от практиката на ВКС. В ППВС № 1 от 12.11.74г.е посочено, че определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще става, като се държи сметка за интересите на децата,в което се включва необходимостта от правилното им отглеждане и възпитание, както и обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др.В решение № 58 от 12.02.14г.по гр.дело № 6073/13г.на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието,че според актуалната практика на ВКС даденото с това Постановление тълкуване на материалния закон следва да бъде зачитано и при действащия СК.Посочено е,че обстоятелствата,които са релевантни за този спор, следва да бъдат обсъди поотделно и в съвкупност, като във всеки случай съдът е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от тях,като се ръководи от интереса на детето.Кой е най-добрия интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по §1 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права. За да съхрани този интерес съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага.
В разглеждания случай въззивният съд е преценил, че са касае за две малолетни деца- момичета, което прави майката по-пригодна да ги отглежда и възпитава. Взето е предвид, че майката се е опитвала да полага грижи за тях, въпреки ограничаването на личния контакт от страна на бащата, ходила е в детската градина и училището, за да ги вижда, купувала им подаръци, интересувала се е от развитието им, като е платила изучаването на английски език на В. в детската градина.Прието е,че майката може да разчита на помощ от трети лица – нейните родители,с които живее в една къща,както и че жилищно –битовите и материални условия на живот са добри в жилището, в което майката желае да отглежда децата.Установено е,че майката е трудово заета и може да задоволява потребностите на децата, същата желае да й бъде предоставена грижата за тях.Отчетена е привързаността на децата и тяхната изградена емоционална връзка с майката.От друга страна е посочено, че бащата работи в София 10 последователни дни, след което има почивка от 5 дни, които прекарва с дъщерите си в [населено място], а през останалото време те се отглеждат от неговата майка и тяхна баба.При тези данни съдът е счел, че интересите на децата предполагат упражняването на родителските права да се предостави на тяхната майка.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираната практика.
Процесуалноправните въпроси също не обосновават допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Въззивният съд са обсъдил всички съществени за упражняването на родителските права обстоятелства и се е обосновал как те се отнасят към интереса на децата.
Върховният касационен съд намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна интерпретация на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата по делото направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 12.03.18г. по гр.дело № 61/18г.на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Г. С.,със съдебен адрес: [населено място] [улица] адв.К. К. да заплати на Н. В. С.,със съдебен адрес: [населено място], [улица]адв.К. П. – Г. сумата 600 лв/шестстотин/ разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.