О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 992
София, 25.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3425/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] подадена чрез процесуалния представител на дружеството ю.к. Е. Д. срещу решение № 7121 от 30.10.2012 г по въззивно гражданско дело № 7847/12 г по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети „Б” състав, с което е потвърдено решение № III-87-52 от 19.3.2012 г по гр.дело № 9186/11 г на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 87 състав.
В касационната жалба се подържа, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е тълкувал нормата на пар.1 т.42 от ЗЕ в противоречие с вложения в нея смисъл, поради което е достигнал до погрешни правни изводи.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК се подържа, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като по материалноправния въпрос относно тълкуването на разпоредбата на пар.1 т.42 от ДР от Закона за енергетиката липсва съдебна практика.Този текст е тълкуван неясно от съдилищата, поради което създаването на задължителна съдебна практика по него е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответницата по жалбата Р. В. Х. не взема становище по същата.
Третото лице-помагач [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като напарви преценка за наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, приема за установено следното :
[фирма] е предявила срещу Р. В. Х. искове с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи сумата 8 206 лв, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.декември 2006 г до м.април 2010 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.4.2011 г до окончателното плащане и сумата 1921, 54 лв-лихва за забава в периода 31.1.2007 г до 30.3.2011 г, за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 25 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] аб.№ 333605.За за постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че ответницата има качеството на протребител по смисъла на пар.1 т.42 от ЗЕ-липсват доказателства, че Р. Х. е собственик, респ.ползувател на топлоснабдения имот.Приел е, че съгласно чл.107 от Закона за енергетиката, доставчикът на енергия може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от потребителя, а съгласно пар.1 т.42 от ДР от ЗЕ, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия.Следователно за доставената енергия на обекта отговаря винаги собственика или титуляра на вещното право на имота.Заявлението-декларация, подадено от Р. Х. В. за вписване на партидата на нейно име е от 16.6.2010 г.Следователно през исковия период ищецът не е доказал ответницата да имала качеството на потребител по смисъла на закона и между страните не е възникнало и съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия за описания в исковата молба.
По основанието за допускане на касационно обжалване. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Разпоредбата на пар.1 т.42 от ДР от ЗЕ, /понастоящем отменена/ е предвиждала съобразно редакцията си обнародвана в ДВ бр.18/2005 г, че потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот. Съдържанието на разпоредбата не е неясно или неточно, поради което същата не се нуждае от тълкуване.Съгласно същата за доставената енергия на обекта отговаря винаги тосителя на вещно или облигационно право.В случая ищецът не е установил именно наличието на облигационна връзка между страните, тъй като не е доказал качеството на ответницата на ползвател на топлоснабдения имот.Обстоятелството, че отговорът по чл.131 от ГПК е получен от ответницата на адреса на топлоснабдения имот е без правно значение, тъй като момента на връчване на исковата молба и депозиране на писмения отговор не касае исковия период.
Предвид гореизложеното върховният касационнен съд, Четвърто Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7121 от 30.10.2012 г по въззивно гражданско дело № 7847/12 г по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети „Б” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.