О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 992
София, 09.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 25/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] , чрез адв. Н. М. срещу решение №236/04.10.2010год. на Окръжен съд [населено място] , постановено по в.гр.д. № 414/2010 год. , с което е потвърдено решението на Районен съд [населено място] , постановено по гр.д. № 138/2009 год. , с което е отхвърлен предявеният от касатора иск с пр. осн. чл. 74 КТ за обявяване за недействителен като неподписан от работодателя трудов договор № 1/27.01.2003 год., по силата на който К. А. е назначен като управител на хотел „Л.” [населено място] бани , стопанисван от касатора.
Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила , поради което моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация К. Г. А. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск е основателен , но погасен по давност / предявен след изтичане на срока по чл. 358,ал.1,т.3 КТ/.В тази връзка съдът се е позовал на установения по делото факт, че касаторът е оформил трудовата книжка на ответника с негов подпис на 01.01.2006 год. и с оглед на това на него му е станало известно за съществуването на процесния договор с дата от 27.01.2003 год. , тъй като в трудовата книжка това обстоятелство е било отразено.
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следния процесуално- правен въпрос: може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.
Счита, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с представеното по делото решение №221/15.04.2002 год. по гр.д. № 677/2001 год. на ВКС, І г.о. и определение по гр.д. № 4744/2008 год. на ВКС, Іг.о.
Формулирани са и следните въпроси: „Следва ли да се счита , че е пропуснат 3 – годишния давностен срок по чл. 358,ал.1,т.3 КТ за предявяване на иск с пр. осн. чл. 74,ал.1 КТ , тогава когато работодателят не е подписал трудовия договор , който е подписан от друго неоправомощено лице , но впоследствие работодателят е заверявал трудовата книжка на това лице; заверяването на трудовата книжка сочи ли на узнаване от страна на работодателя, че е налице сключен трудов договор и то при точно определени условия; следва ли изводите на съда да се базират на предположения, както в случая е процедирал Смолянския окръжен съд досежно момента на узнаване на сключения трудов договор”.
По тези въпроси касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото няма съдебна практика.
Посоченият от касатора процесуално- правен въпрос на практика представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение , а не въпрос, който е обусловил изхода на делото .
С възивното решение съдът изобщо не вземал становище по този въпрос , а е извършил преценка на събраните доказателства по свое усмотрение. Ако съдът не е обсъдил всички относими към направените от него изводи обстоятелства и това е обусловило тяхната неправилност , решението като постановено в нарушение на процесуалните правила, следва да бъде касирано. Следователно повдигнатия въпрос няма отношение към достъпа до касационно обжалване , а към правилността на решението.
Противното становище застъпено в представеното определение по гр.д. № 4744/2008 год. на І г.о на ВКС не ангажира настоящия състав. Същото е постановено преди приемането на ТР №1/ 2009 год. от 19.02.2010 год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, където са дадени задължителни разяснения относно характеристиката на правния въпрос по см. на чл. 280 ,ал.1 ГПК. Доколкото поставения въпрос не отговаря на тази характеристика, не се налага и обсъждането на представеното във връзка с него решение по гр.д. № 677/2001 год. на І г.о. на ВКС.
Останалите формулирани от касатора правни въпроси имат фактически характер и също не отговарят на тази характеристика. Отговорът на тези въпроси е в зависимост от конкретните обстоятелства по делото и няма принципен характер.
С оглед на това, посоченият от касатора допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, не следва да се обсъжда.
По изложените съображения, не са налице законовите изисквания , обуславящи достъпа до касационно обжалване и такова не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №236/04.10.2010год. на Окръжен съд [населено място] , постановено по в.гр.д. № 414/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: