3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
С., 20,12,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1822/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]- [населено място] против решение № 35 от 21.01.2013 г. по т.д. № 1233/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма]- [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът e поддържал, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК.След очертаване на предмета на спор и приетото от съда, касаторът излага разбирането си по съществото на спора, като счита за „правилен” извода на решаващият състав относно това, че индивидуализацията на вещта е станала с договора за продажба. Развито е подробно разбирането за неправилност на извода за неоснователност на иска, в контекста на защитната теза на сраната. Посочено е, че практиката на ВС – цитирани две решения на същия съд- била, че купувача може да върне автомобила след като е показал три пъти едни и същи дефект. Направен е извод, че купувача може да иска вещ без недостатъци. Посочено е още, че с оглед така изложеното било налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Лаконично е изложено, че с оглед „ развитие на правото и постановяване на правилен съдебен акт”, ВКС следва да отговори на въпросите – „1/ Може ли да бъде уважена претенция по чл.195, ал.3 пр. 2-ро ЗЗД, ако се касае за нова дефектна движима вещ с номер даден от самия производител 2/” Ново моторно превозно средство родово определена или индивидуално определена вещ е и 3 / Договора за покупко –продажба прави ли родово определена вещ в индивидуално определена такава, поради наличие в същия договор на номер поставен от производителя”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, макар и релевантни съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. Следователно, страната не е развила каквито и да било доводи относими към основанието, тъй като приложените две решения, коментирани от касатора не обективират задължителна практика.Те са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но само като актове включени в обхвата на сравнение, съобразно фактическия състав на нормата.Този извод произтича от различните правни въпроси които разглеждат сравняваните съдебни актове, и от постановяването им при различна фактическа обстановка, водеща съответно до различни правни изводи, обосновани с различна правна уредба на правоотношенията. Така например с решение № 9439/82г. се обосновава възможност на купувача не да замени, а да върне автомобила и да си запази поредността на вноската за покупка на автомобил, а с решение №1902/78г. съставът на ВС е разглеждал въпрос относно възможността кредиторът да търси вземането си от трето лице, което се е договорило да поеме задължението му. С оглед липсата на фактически идентитет в сравняваните съдебни актове за страната не е налице установяване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната, не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на въпроси, нито неотносимото към основанията по чл.280, ал.1 ГПК твърдение за неправилно приложение на материалния и процесуален закон. Липсват доводи за неяснота или непълнота на приложима норма, която би обосновала нуждата от тълкуване, нито е мотивирана необходимост от промяна на съществуващата практика, поради което не се установява и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 21.01.2013 г. по т.д. № 1233/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: