3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
София, 25.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3375/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез процесуалния му представител Д. Ц.-ръководител правна служба срещу решение № 77 от 7.1.2013 г, постановено по гр.дело № 5056/12 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „А” състав, с което е потвърдено решение от 23.1.2012 г по гр.дело № 3020/2011 г на Софийски районен съд, 56 състав.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] срещу П. Г. А. иск по чл.207 ал.1 т.2 от КТ за сумата 13 145, 40 лв, представляваща липса на пари и материални ценности в периода 27.5.2010 г-1.6.2010 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК се сочи, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответницата по жалбата П. Г. А. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не е налице посоченото касационно основание, тъй като касаторът не е формулирал въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ответницата е изпълнявала при ищеца отчетническа длъжност „касиер/ абонаментни карти-отговорник бюро/” като в задълженията й по трудово правоотношение е било възложено да събира, съхранява, разходва и отчета парични и материални ценности.От представената ревизионна разписка и заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза е установено, че фактически и счетоводно в имуществото на работодателя са налице липси на карти и билети на стойност 10 748, 40 лв и 2 397 лв-парични средства от заредени превозни документи на електронен носител.Това имущество е било поверено на ответницата за съхранение и отчетане.Работодателят е установил наличието на липса в посочения размер, но ответницата е оборила презумпцията, че носи отговорност за вреди от липси, тъй като не е установено вредите да са причинени от нейното виновно поведение.От представения констативен протокол на СДВР, отдел „Сигнално- охранителна дейност” на 31.5.2010 г в бюрото на „Метростанция С.” е извършена кражба, /което се сочи и от ищеца в исковата молба/ и изключва основанието за ангажиране отговорността на ответницата по реда на чл.207 ал.1 т.2 от КТ за липси в пълен размер.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационната жалба. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Това е израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните /арг. от чл. 5 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и др./. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В разглеждания случай липсва какъвто и да било формулиран от касатора процесуалноправен или материалноправен въпрос, поради което следва да се приеме, че не е налице общото основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.Доводите, в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаят правилността на съдебния акт, а не допустимостта на касационно обжалване, поради което не могат да бъдат разглеждани във фазата по селекция на касационнота жалба.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 77 от 7.1.2013 г, постановено по гр.дело № 5056/12 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „А” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: