6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 993
София, 25.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3614/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], чрез процесуалния й представител адв.С. С. срещу решение № 140/17.3.2014 г, постановено по гр.дело № 83/14 г на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1911/22.11.2013 г по гр.дело № 1852/13 г на Плевенски районен съд, Трети граждански състав.С първоинстанционното решение е признато за незаконно на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ уволнението на А. Г. Д., извършено със заповед № СО-Т-138/13.3.2013 г на изпълнителния директор и член на съвета на директорите на [фирма] на основание чл.330 ал.2 т.5 от КТ; възстановен е на преди заеманата длъжност „Ръководител звено, търговски екип” и му е присъдено обезщетение за оставане без работа в периода 13.3.2013 г-13.9.2013 г в размер на 12 030, 03 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба А. Г. Д. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв. А. Д..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.Претендира разноски, сторени в производството по чл.288 от ГПК в размер на 1000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение намира следното :
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.Установено е от доказателствата по делото, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, сключено на 7.3.1995 г, по силата на което ищецът А. Г. Д. е изпълнявал при ответника [фирма] длъжността „Ръководител звено, търговски екип”.Същото е прекратено, считано от 13.3.2013 г със заповед на изпълнителния директор на дружеството К. П. и члена на Съвета на директорите Д. С. на основание чл.330 ал.2 т.5 от КТ, поради отказа на служителя да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване.
С ЕР на ТЕЛК № 0060 от 11.1.2013 г на Д. е определена 53 % трайно намалена работоспособност за срок от две години-до 1.1.2015 г.В експертното решение е посочена водеща диагноза „Исхемична кардиопатия”, а в т.14 е отбелязано, че противопоказаните услови на труд са „системни физически усилия и неблагоприятен микроклимат”.Отразено е, че лицето може да изпълнява длъжността на която е назначен, при съобразяване с противопоказанията по т.14.При преценка на горепосоченото ЕР на ТЕЛК Службата по трудова медицина [фирма] [населено място] е дала препоръка на Комисията по трудоустрояване при ответното дружество, ищецът да бъде преместен на длъжност от списъка на работните места, подходящи за трудоустроени.Длъжността да не е свързана с управление на МПС и да няма ежедневно излагане на сезонни, екстреми температури, каквато е работата на Д. до момента.Отразено, че е за служителя е подходящо да работи в офис, в локациите на фирмата. Въз основа на така дадената препоръка от Службата по трудова медицина, комисията по трудоустрояване с протокол е взела решение А. Д. да бъде трудоустроен на работно място- „специалист, входящи кампании” с локация в [населено място], като в този смисъл му е препоръчано да ползва програмата за помощ при преместване в компанията.Със заповед на изпълнителните директори на дружеството № СО-№-063811.2.13 г Д. е трудоустроен.Заповедта му е връчена на 20.2.13 г като ищецът е възразил, като е вписал, че отказва да приеме промяната на длъжността и мястото на работа.На същата дата му е връчено предложение за назначаване на длъжността „Специалист обслужване на клиенти”, с място на работа Централен офис-София.Ищецът е отказал да бъде преназначен на посочената длъжност и с атакуваната заповед трудовото му правоотношение е перкратено на осноавние чл.330 ал.2 т.5 от КТ.
От правна страна въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца на посоченото основание е незаконосъобразно по следните съображения : съгласно разпоредбата на чл.317 ал.1 от КТ необходимостта от преместване на работник или служител с намалена работоспособност на друга подходяща работа, както и условията на труд и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи, а съгласно чл.1 от Наредбата за трудоустрояване, предписанията за трудоустрояване се издават от лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии /ЛКК/, териториалните лекарски комисии /ТЕЛК/ и националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/.Следователно трудоустрояването на даден работник или служител, както и предписанието за преместването му става единствено и само по предписание на компетентните здравни органи, изчерпателно изброени по-горе.При това положение е приел, че ищецът на когото е призната трайно намалена работоспособност от 53 % може да бъде трудоустроен единствено от ТЕЛК, който може да даде и предписание за преместването на друга длъжност.В случая с издаденото ЕР на ТЕЛК ищецът нито е трудоустроен по смисъла на чл.314 от КТ, нито е дадено предписание по смисъла на чл.317 от КТ за преместването му на подходяща работа.В случая липсва надлежно предписание на ТЕЛК за трудоустрояването или преместването на служителя, което обуславя незаконност на уволнението на посоченото основание.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Подържа, че материално правните въпроси :
1/Необходимо ли е изрично предписание за трудоустрояване по смисъла на чл.314 от КТ или е достатъчно само посочване на процент на трайно намалена работоспособност на ТЕЛК ;
2/Необходимо ли е предписание на ТЕЛК за преместване по чл.317 от КТ на работника /служителя на друга подходяща работа.
3/ При определен в ЕР на ТЕЛК процент трайно намалена работоспособност и предписани противопоказани условия на труд, задължен ли е работодателят да премести работника /служителя на друга подходяща работа.
4/В кои случаи и кога трудоустрояването се обвързва с процента на намалена работоспособност
се решават противоречиво от съдилищата.
Представя влезли в сила съдебни решения от 21.6.12 г по гр.дело № 5227/12 г на СГС, АО, Трети-Б състав и № 335 от 7.1.2011 г по гр.дело № 530/12 г на Старозагорски окръжен съд, Граждански състав, както и определение № 145 от 28.2.2005 г по ч.гр.дело № 68/2005 г на Трето ГО на ВКС.
Посочените от касатора материалноправни въпроси са били предмет на разглеждане на въззивното решение. Въззивният съд е приел, че самото решение на ТЕЛК не представлява предписание за трудоустрояване по см. на чл. 317 КТ поради което то само по себе не ангажира отговорността на работодателя да премести работника или служителя на друга работа съгл. чл. 317, ал. 3 КТ. Служителят не е бил трудоустроен по предвидения от закона ред, поради което извършеното на основание чл. 330, ал. 1, т. 5 КТ уволнение поради отказ да заеме предложената му като трудоустроен работа, е незаконно. Това разрешение е обусловило изхода на спора, като предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ са били уважени.Въззивният съд е приел в решаващите си мотиви, че между признатия процент трайно намалена работоспособност и трудоустрояването следва да се прави разграничение.Основанието за трудоустрояване се съдържа в чл.314 от КТ, която норма не обвързва трудоустрояването с процента намалена работоспособност.В този смисъл е налице практика по чл.290 от ГПК, имаща характера на задължителна и обективирана в решение № 316 от 10.6.2011 г по гр.дело № 1545/2010 г на Четвърто ГО и решение № 75 от 10.02.11г.по гр.дело № 619/10г.на ВКС,ІV г.о..С тези решения е прието, че правната норма не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност.Основанието за трудоустрояване се съдържа в чл.314 КТ,който също не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност.Такова изискване не се съдържа и в чл.73 от Наредбата за медицинската експертиза /отм.ДВ,бр.36 от 14.05.2010г./,действала към момента на уволнението.Единственото разграничение,което прави посочената разпоредба с оглед процента на трайно намалената работоспособност е в органът,който се произнася за работоспособността ,за работното място и трудоустрояването.В чл.73 ал.2 НМЕР/отм./при лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност,компетентен да се произнесе по посочените въпроси са ТЕЛК и НЕЛК, а при лица с под 50 на сто трайна намалена работоспособност или без процент лицето се насочва към ЛКК за преценка и необходимост от трудострояване – чл.73 ал.3 НМЕР/отм./
Поставените от касатора въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК, намерила израз в решение № 266 от 24.3.2010 г по гр.дело № 814/2009 г, на Трето ГО, съгласно което от задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от нормата на чл. 317 от КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата , ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.
Поради това когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването или предписание за преназначаване на друга подходяща работа, работодателят не може да пристъпи към уволнение по чл.330 ал.2 т.5 от КТ.
Представените от касатора актове не обосновават наличието на противоречива практика, тъй като са постановени по казуси, които разглеждат различна фактическа обстановка и не намират приложение относно правните изводи по настоящото дело.Така напр. с решение № 5227/12 г на СГС, АО, Трети Б състав е прието, че с работникът е бил освидетелстван с ЕР на ТЕЛК като е дадено мнение за невъзможност да изпълнява досегашната си длъжност и предписание за трудоустрояването му-хипотеза, различаваща се от тази предмет на обжалваното въззивно решение.Останалите два акта съдебно решение и определение също необосновават противоречива практика, доколкото бе установено, че по посочените въпроси е налице уеднаквена практика по чл.290 от ГПК, която е задължителна за съдилищата.
Следователно въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски за тази инстанция в размер на 1000 лв ,представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горните мотиви, Върховнияк касационен съд, състав на Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140/17.3.2014 г, постановено по гр.дело № 83/14 г на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище в [населено място] да заплати на А. Г. Д. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски за тази инстанция в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.