О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
София, 04.10.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3175 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Л. Я. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Х., срещу решение от 17.01.2013г., постановено по гр.д.№1945/2012г. на Софийски апелативен съд, с коeто е потвърдено решение от 23.12.2009г. по гр.д.№2479/2007г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от Г. Л. Я. срещу В. Н. И. искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба М. В. И. и Е. В. И. /в чието лице е продължило производството като наследници на починалия в хода на делото ответник В. Н. И./, чрез процесуален представител адв.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Г. Л. Я. срещу В. Н. И. искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД – за връщане на платената по н.а. №200/2002г. за покупко-продажба на недвижим имот, цена в размер на 66 000лв., като погасен поради изтекла погасителна давност и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Относно началната дата, от която започва да тече давностния срок, въззивният съд се е позовал на приетото в т.7 на ППВС №1/1979г., че това е денят в който е получена процесната престация, подлежаща на връщане на основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД, като в случая този ден съвпада с деня на сключване на нищожния договор – 09.04.2002г..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е поставил въпрос: „Когато един договор е прогласен за нищожен, даденото по него на кое от двете правни основания подлежи на връщане: на основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД или на основание чл.34 ЗЗД, и от кога започва да тече погасителната давност за претендиране връщане на даденото: от деня на сключването на нищожната сделка или от деня на влизане в сила на решението на съда за прогласяването й за нищожна”. Касаторът счита, че съдебната практика, на която се е позовал въззивния съд, се нуждае от промяна поради промени се обществените условия. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Счита, че началният момент, от който започва да тече давностият срок за връщане на полученото по нищожен договор, следва да е денят на влизане в сила на решението на съда за прогласяването на сделката за нищожна, в какъвто смисъл, счита, че е разпоредбата на чл.34 ЗЗД, намираща приложение в този случай. Искът за плащане без правно основание по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД се погасява в пет-годишен срок, който започва да тече от момента, в който длъжникът получи нещо без основание. Това е така, защото от този момент вземането на кредитора става изискуемо. При нищожност има специално правило – чл.34 ЗЗД – според което връщане на полученото се дължи, когато договорът бъде признат за нищожен. Всъщност правото на възстановяване възниква още с осъществяване на фактическия състав – изпълнение на задължение по нищожна сделка. Запазването на текста на чл.34 ЗЗД има оправдание при промяната на режима през 1993г., за да се подчертае отмяната на съществувалата по-рано възможност за отнемане в полза на държавата на даденото между страните в някои случаи на недействителност. Поради изложеното настоящият състав намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.01.2013г., постановено по гр.д.№1945/2012г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: