2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 993
гр. С. .04.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛ ЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 687/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Т. К. Й. чрез пълномощника си адв.Мирела С. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд от 14.04.2009г. по гр.д.№ 1171/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея има приложение за основанията за допускане на касационното обжалване, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не е изразил становище по касационната жалба.
Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 44 състав от 26.11.2004г. по гр.д.№ 7773/2003г., с което е отхвърлен иска на Т. К. Й. против С. община – район П. за установяване на основание чл.97 ал.1 ГПК, че ищецът е собственик на нива от 0.4 дка в землището на с.Долни Л. , м.”Рудината” , заснет с пл.№ 90 масив 520 по парцеларния план.
Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, защото ищецът не е доказал, че е собственик на имота на посоченото в исковата молба основание – придобивна давност. Съдът е изложил съображения, че срокът на владението от 1940г. до 1949г., когато имотът е бил коопериран не е изтекъл предвидения в чл.34 от отменения Закон за давността двадесетгодишен срок и той не е придобил собствеността. Прието е също така, че имотът подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ, което има конститутивен характер, а в случая е постановен отказ за възстановяване на собствеността.
В изложението за допускане на касационното обжалване, приложено към касационната жалба се посочва, че разрешеният материалноправен въпрос касае давностно владение на наследодателя като изводите на съда са направени в нарушение на изискванията на закона за всестранен и задълбочен анализ на доказателствата. По-нататък в изложението се прави анализ на гласните и писмени доказателства във връзка с твърдяното основание – придобивна давност. Така развитите съображения са свързани с правилността на обжалваното решение, което е извън предмета на проверката по чл.288 ГПК. Не е поставен правен въпрос, свързан с тълкуване на конкретна правна норма, обусловила решаващите изводи на съда като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Освен поради недоказаност на придобиването на собствеността по давност, въззивният съд е приел, че имотът е бил включен в ТКЗС и собствеността към настоящия момент не може да се признае без да е проведена административната процедура по чл.14 ЗСПЗЗ с постановяване на позитивно решение на ОСЗ, имащо конститутивно действие. Този решаващ извод е съобразен със задължителната практика на ВКС – ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК, което изключва основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на което се е позовал касатора в допълнителното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК вх.№ 38014 от 17.07.2009г. , представено след дадени указания на въззивния съд по чл.285 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІІ-В състав от 14.04.2009г. по гр.д.№ 1171/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: