О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 993
София,09.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 52/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу Решение № 217/05.10.2010 год., постановено по гр.д. № 336/2010 год. на Окръжен съд [населено място] ,с което след като е отменено решението на Казанлъшкия районен съд по гр.д. № 3047/2009 год. е постановено ново решение, с което касаторът е осъден да заплати на П. К. П. от [населено място] , общ. К. сумата от 8 948,66 лв. за дневни разходи от командировка в Република Франция за периода от 18.01.2007 год. до 20.12.2008 год. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба 29.09.2009 год. до окончателното й изплащане , както и 4 000 лв. разноски .
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 62 КТ и практиката на съдилищата.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по касация П. К. П. чрез адв. Д. Г. оспорва касационната жалба по същество , в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал правен въпрос относно формата на трудовия договор като условие за наличие на валидно трудово правоотношение и налице ли е трудово правоотношение между страните, при положение , че няма валидно сключен писмен договор.
Сочи, че въз основа на косвени писмени доказателства и неподписан от двете страни трудов договор,въззивният съд е приел, че е налице валидно трудово правоотношение и го е осъдил да заплати дължими дневни разходи за командировка в чужбина.
Касаторът счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата като в тази връзка представя решения на различни по степен съдилища, както и че същият е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото / основания за допустимост по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК/.
Вярно, че в случая въпросът дали между страните е бил налице валидно сключен трудов договор като основен спорен въпрос е определящ за изхода на спора. С въззивното решение обаче този въпрос не е решен в противоречие с трайната практика на съдилищата.
Съгласно чл. 62 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма като тази форма е условие за неговата действителност, съответно за възникване на валидно трудово правоотношение. В този смисъл е и трайната съдебна практика отразена и в съдебните актове, представени с касационната жалба. В случая по делото са представени два трудови договора, изготвени в писмен вид съответно от 15.01.2007 год. и 18.01.2007 год. , които са били подписани от работодателя. Следователно изискуемата от закона писмена форма е спазена . Липсата на положен подпис от страна на ищеца, което е станало по обективни причини, доколкото към първата дата същият вече е бил командирован във Франция и работил на обекти на [фирма] в случая не е липса на форма , а на изразено съгласие за сключване на договора при посочените в него условия. Доколкото самият ищец се позовава на договора, очевидно такова съгласие е налице.
Следователно не е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Същевременно нормата на чл. 62 КТ е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване. Създадената по нея практика е правилна и не се налага същата да бъде преодоляна. Както се посочи обжалваното решение е в съответствие с нея. С оглед на това посоченият от касатора въпрос не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. / /основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 217/05.10.2010 год., постановено по гр.д. № 336/2010 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: