О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
София, 3.08. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и седми юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 281 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. А. Ал С. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. Р. Г. срещу въззивно решение от 24.09.2008 г. по гр.д. № 1831/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 30.03.2006 г. по гр.д. № 2885/2005 г., с което е отхвърлен предявеният от Х. А. Ал С. срещу П. Христов К. иск за обявяване за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор от 11.06.2003 г., по силата на който П. Христов К. продава на Х. А. Ал С. урегулиран поземлен имот с площ от 463 кв.м., находящ се в гр. С., район В. , ул. “., № 3, съставляващ имот пл. № 2* кв. 9 по регулационния план на гр. С., местност НПЗ “Запад-Люлин”, О. 1 и 2 част, при граници: им.пл. №№ 2* и 807 и улица, ведно с намиращите се в него стара жилищна постройка с общо застроена площ от 50 кв.м. и новопростроена жилищна постройка с общо застроена площ от 50 кв.м. за сумата 20 000 лв.
Ответниците по касационната жалба В. П. Д. и И. П. К., наследници на починалия в хода на производството П. Христов К. в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД въззивният съд е приел, че по делото не е установено обещателят по предварителния договор да е титуляр на правото на собственост на имота, предмет на договора. Изложил е съображения, че поддържаното от жалбоподателите-ищци в първоинстанционното производство становище, че обещателят е собственик на имота на оригинерно основание не е доказано, тъй като по делото не е установено той да се е позовалал на придобивна давност.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос за предпоставките, при наличието на които съдът обявява за окончателен предварителен договор, една от които е обещателят да е титуляр на правото на собственост върху имота, предмет на договора. Поддържа се, че по този въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд изразена в цитираните и представени решения, касаеща оригинерния придобивен способ на правото на собственост- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В производството за сключване на окончателен договор, когато се касае за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, съдът проверява освен другите предпоставки за прехвърляне на собствеността и обстоятелството дали отчуждителят е собственик на имота-чл.298, ал.1 ГПК /отм./, тъй като решението на съда замества окончателния договор. В това производство съдът проверява съществува ли това право в патримониума на обещателя, а не установява наличието на предпоставките за оригинерно придобиване на право на собственост, каквото се е претендирало в случая от жалбоподателите. Постановеното от въззивния съд решение, с което е отхвърлен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД по съображения, че не е установено отчуждителят да е собственик на имота не е в противоречие със закона и трайната съдебна практика. Въпросът за придобиване право на собственост въз основа на давностно владение, т.е. за наличието на предпоставките при които едно лице може да придобие по давност недвижим имот не се явява от значение за изхода на спора по чл.19, ал.3 ЗЗД. В настоящия случай въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства не е установено отчуждителят да е собственик на имота, включително и на твърдяното от жалбоподателите основание – придобивна давност, тъй като липсват доказателства той да се е позовавал на това основание. Представените съдебни решения, в които е разрешен въпроса за придобивната давност като способ за придобиване право на собственост са неотносими към изхода на спора по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение №
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.09.2008 г. по гр.д. № 1831/2006 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :