О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 994
София, 14.12. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3155 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. у. „А. К.“, [населено място], представлявано от директора О. М. М., чрез адвокат М. Б. от АК-Я. срещу решение № ІІІ-52/22.05.2018 г. по в.гр.д. № 517/2018 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 20/05.02.2018 г. по гр.д. № 786/2017 г. на Районен съд Айтос за уважаване на предявените искове от И. Ш. Х. против ОУ „А. К.“, [населено място], [община], за признаване на незаконно уволнението със З. № 442/04.09.2017 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “старши учител Ц. – начален етап”, както и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по следните въпроси: 1. Как следва да се преценява отказа от правото на гласуване при вземане на решение от общото събрание на Синдикалната организация за съкращаването на работника, който се ползва със закрилата по чл. 333 КТ. Следва ли мнението на членовете, отказали да упражнят правото си на глас да се взема предвид при формиране волята на колективния орган на синдикалната организация – нейното общо събрание, а волята на тези, които са упражнили правото си на глас и са гласували „ЗА“ да се игнорира? 2. Допустимо ли е съдът да цени доказателства, приети след преклузивния срок за представянето им съгласно чл.312, ал.2 ГПК? Допустимо ли е въззивният съд да се позове на тези доказателства и да основе решението си на тях, както и по възражение, въведено от ищеца след този срок? 3. Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви като се произнесе по всеки иск и по всяко възражение, както и по оплакванията и доводите във въззивнат жалба? Изложени са съображения, че въпросите са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
И. Ш. Х. чрез адвокат Д. И. от АК-Б. е подал писмен отговор, в който излага становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноските по делото.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът заемал длъжността „старши учител Ц.–начален етап“ в ОУ„А. К.“, [населено място], по трудов договор, прекратен със З. № 442/04.09.2017 г. поради съкращаване в щата. Съдът е установил, че са утвърдени промени в щатното разписание, като не се оспорва, че е извършено реално съкращаване и е закрита една щатна бройка. Според мотивите на съда, работодателят е извършил подбор между служителите заемащи сходни длъжности с тази на ищеца по реда на чл.329 КТ, но по отношение на ищеца не е било дадено съгласие за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл.333, ал.4 КТ, поради което предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение поради незаконното уволнение са основателни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос, според разясненията в тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. При първата група въпроси не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като тези въпроси са във връзка с твърдения за неправилност на решението, чийто отговор следва да бъде даден при разглеждане на правния спор по същество и след преценка на възприетите от съда релевантни за делото факти и обстоятелства. Отделно от изложеното, съображенията на касатора за начина на вземане на решение в синдикалната организация са неотносими, доколкото определящо за изхода на спора е крайното решение, което следва да бъде взето при наличие на определен кворум. Мнението на членовете, отказали се да упражнят правото си на глас има отношение към формирането на крайното решение на синдикалния орган, с което се дава съгласие или не се дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с работника. След като не е дадено изрично съгласие по реда на чл.333, ал.4 КТ защитата при уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ не е преодоляна, което е достатъчно да се отмени уволнението като незаконно, както е приел и въззивният съд в обжалваното решение. В този смисъл, поставените въпроси за механизма на взимане на решение в синдикалната организация представляват доводи срещу фактическите и правни изводи на съда, които не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, а само след като бъде допуснато касационно обжалване на решението по конкретно поставен от касатора правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно указанията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, при липсата на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не може да се допусне касационно обжалване за проверка правилността на въззивното решение.
Отговор на втората група въпроси се дава в съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 284/21.07.2010 г. по гр.д. № 278/2009 г., ІV г.о., решение № 549/29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г., IV г. о., решение № 149/08.06.2011 г. по гр.д. № 1884/2009 г., IV г. о., решение № 307 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 284/2011 г., II г.о. Решение № 306/09.10.2013 г. по гр.д. № 1851/ 2013 г., ІV г.о., решение № 69/07.05.2013 г. по гр.д. № 3726/2012 г., ІV г.о., решение № 54/25.03.2014 г. по гр.д. № 3066/2013 г., ІV г.о. и др, с които се приема, че когато някое от претендираните права или някое от направените възражения произтича от факт, който не се твърди в исковата молба или отговора и не е допълнен съгласно чл.143, ал.2 ГПК, съдът е длъжен съгласно чл.145, ал.1 ГПК да постави на заинтересованата страна въпрос по този факт, като укаже значението му за претендираното право или направеното възражение. Заинтересована е страната, която черпи изгодни за себе си правни последици от този факт и чиято е тежестта да го докаже или опровергае. Докладът по чл.146 ГПК е свързан със задължението на съда служебно да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, както и с последиците от несвоевременно извършване на процесуалните действия от страните. Съдът трябва да даде на страните указания кои са релевантните за спора факти, как се разпределя доказателствената тежест и за кои твърдяни факти, не сочат доказателства. След това страните могат да предприемат съответни процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства и едва впоследствие настъпва преклузията по чл.146 ал.3 ГПК. Ако съдът не е изпълнил задължението си да даде указания на страните съгласно изложеното по-горе, процесуалното им бездействие не може да има за последица преклудиране на правото им. Въззивният съд е длъжен, при въведено основание за неправилност на първоинстанционното решение с въззивната жалба, касаещо нарушение разпоредбите на чл.146 ал.1 ГПК, да отстрани допуснатите нарушения, като даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства, представени с жалбата или в откритото заседание по разглеждане на делото. В случая, въззивната инстанция се е мотивирала с липсата на доказателства за преодоляване на защитата при уволнение по чл.333 КТ, поради което поставените въпроси за доказателствата, във връзка с допълнителните мотиви на въззивния съд за извършения подбор по чл.329 КТ не обуславят допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС.
Последната група процесуалноправни въпроси обуславя изхода на делото, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд, в която се приема, че съобразно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, които имат значение за правилното решаване на спора. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на двете страни и въз основа на тях е достигнал до извода, че не е преодоляна закрилата по чл.333, ал.4 КТ, тъй като липсва съгласие на синдикалния орган за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради което уволнението е незаконно. Тези изводи на съда са в съответствие с практиката на ВКС, с оглед на което не може да обосноват допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на което се позовава касатора.
Предвид гореизложеното и липсата на доводи в изложението на касатора за необходимостта съществуващата съдебна практика да бъде осъвременена поради промяна в законодателството или обществените отношения, не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правните норми във връзка със защитата при уволнение по чл.333 КТ и задължението на работодателя при съкращение на синдикален член да вземе предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието преди уволнение на работника в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2 КТ, не са неясни, непълни или противоречиви, което осигурява точното им прилагане, с оглед на което не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. Ш. Х. е поискал заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.08.2018 г. на адвокат Д. И. от АК-Б., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-52 от 22.05.2018 г. по в.гр.д. № 517/2018 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА О. у. „А. К.“, [населено място], [община], представлявано от директора О. М. М., да заплати на И. Ш. Х. от [населено място], ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Д. И. от АК-Б., разноските пред касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.