О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 994
София, 17.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1685/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Б. и Б. Т. Б. и двамата от [населено място] , общ. С. срещу решение № 846/20.05.2011 год. 1 , по в. гр. д. № 954/2010 год. на Софийски апелативен съд , в частта, в която е потвърдено решение № 95/17.09.2010 год., по гр.д. №155/2007 год. на Благоевградския окръжен съд, с което от Г. П. Б. и Б. Т. Б. ` е отнето в полза на държавата на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда , построена в източната половина на УПИ І, в кв. 27 по плана на [населено място] , общ. [населено място] , с площ от 887 кв.м. , ведно с ? ид. част от мазето, таванското помещение и общите части на сградата, поземлен имот пл. № 010014, находящ се в м. „С.”, землището на [населено място], общ. С. , с площ от 1980 дка, ведно с построената в него сграда „Ресторант – Градина” със застроена площ 350 кв.м. и басейн с площ от 300 кв.м. , ведно с техническо помещение и касаторите Г. и Б. Б. са осъдени да заплатят в полза на държавата сумата от 1 700 лв. , представляваща равностойността на продажната цена на автобус Форд Транзит”, сумата 1600 лв. представлявяща продажната цена на лек автомобил м. „АУДИ 80” , сумата 9 700 лв. , представляваща продажната цена на лек автомобил марка „ДЕУ Н.”, сумата 55 164,20 лв., представлявяща равностойността на направени лизингови вноски за периода март 2005 год. – ноември 2006 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за нищожност на обжалваното решение, както и за неправилност на същото поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се решението да бъде обявено за нищожно или отменено .
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал. 3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация КУИППД , [населено място], оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторите са формулирали осем въпроса , за които твърдят, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото поради липса на задължителна за съдилищата съдебна практика- основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК .
На първо място касаторите са се позовали на нищожност на обжалваното въззивно решение .
Евентуалната нищожност / заедно с евентуалната недействителност / на въззивното решение е изведено като самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване по тълкувателен път с ТР № 1/ 19.02.2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС като за него съдът следи служебно и без изрично позоваване на касатора.
В случая касаторите изрично се позовават на това основание.
Съдебната практика безпротиворечиво приема, че решението е нищожно когато е постановено от некомпетентен орган, незаконен състав на съда , извън пределите на правораздавателната му власт, не е в писмена форма, не е подписано или е толкова неразбираемо, че смисъла му не може да се изведе дори и чрез тълкуване./ В този смисъл е и решение по гр.д. № 826/2010 год., на ВКС ,ІІ г.о , постановено при условията на чл. 290 ГПК/.В случая доводите на касаторите са във връзка с обективираното съдържание на въззивното решение в неговата мотивационна част като се твърди, че правните изводи на съда, по основните спорни въпроси се неясни, нелогични и необосновани. Твърди се , че решението е неясно и абсолютно неразбираемо.
Нищожността е най- тежкия порок на един съдебен акт, който в случая не е налице . Решението е постановено от компетентен орган – въззивен съд , в кръга на неговата компетентност , изготвено е в писмен вид и е подписано е от състава, който го е постановил, като волята на съда , относно разрешаването на спора може да бъде установена от изложените мотиви и диспозитив на постановения съдебен акт.
Навежданите от касаторите оплаквания във връзка с мотивите съставляват процесуално нарушение, което може да бъде предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Характер на оплакване за процесуално нарушение има и въпросът „за допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила за редовност на съдебното заседание предвид разпоредбата на чл. 142,ал.2 ГПК и възможността на ответниците да участват в разглеждането на делото”.С оглед на това за него е относимо казаното по- горе.
Останалите пет въпроса / № 3,4,5, 6, 7 и 8 в Изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал3,т.1 ГПК/ ,касаторът квалифира като материалноправни при посочените допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т.3
По отношение на въпроса кое е имуществото придобито от престъпна дейност и в частност следва ли да е налице причинно- следствена връзка между престъпната дейност / в-с №3/, за която лицето е осъдено и придобиването на имуществото или е достатъчно да не се установи законен източник ; въпросът от кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност, в частност изясняването на понятието проверяван период /№ 4/; въпросът „ въз основа на какво се изчислява дали процесното имущество е на значителна стойност , която съгл. пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД е над 60 000 лв., въз основа на какво е изчислена тази стойност и за кое имущество е изчислена – за цялото общо или за имуществото, за което няма установени доходи и за което има поне предположение , че придобиването му е пряко или косвено свързано с конкретната престъпна дейност, за която лицето е осъдено / №6 и №7/ решението е постановено в съответствие с преобладаващата практика на ВКС, която има задължителен характер .
Така с решение № 671/09.11.2010 год. по гр.д. № 875/2010 год. на ВКС, 4-то го. е прието, че законът не изисква да има пряка причинно- следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото на значителна стойност. Достатъчно е да се установи, че за проверявания период ответниците по мотивираното искане, не доказват законен източник на средствата за придобиване на установеното имущество , за да се приеме, че същото е придобито от престъпната дейност.
Твърдението, че с решение № 834/23.12.2010 год. по гр.д. № 1417/2009 год. на ВКС, 4 г.о. е прието обратното, е невярно. С решението е прието , че установяването на законен източник за придобиване на имуществото, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая с оглед фактите,свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност.Тезата, която се застъпва с това решение, както и с решение № 1488/30.10. 2010 год. по гр.д. №1116/2009 год. на ІV г.о./ а не №607/29.10 2010 год., както е посочено в изложението/, решение №750/ 13.12.2010 год. по гр.д. № 952/2009 год. на ВКС, ІV г.о. , решение № 806/10.02.2011 год. по гр.д. №1335/2009 год. на ІV г.о. , на които касаторите се позовават, е за връзка / а не за причинно- следствена такава/ като допълнителен критерий в контекста на това дали вида на извършеното престъпление може да обуслови придобиване на имуществото, което е предмет на отнемане.Основният критерий за формиране на извода дали имуществото е придобито от престъпна дейност обаче е това дали са доказани законни източници на доходи.
Не е налице противоречие и при разрешаване на въпроса от кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност, в частност изясняването на понятието проверяван период /№ 4/. В случая проверявания период е от 25 години, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 11 от ЗОПДИППД според която правата на държавата по закона се погасяват с изтичането на 25 година давност. Съдебната практика приема, че определянето на конкретния проверяван период ,е в правомощията на КУИППД / в този смисъл виж решение по гр.д. 463/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о. / Приетото със въззивното решение досежно проверявания период не е в противоречие с цитираното от касатора решение по гр.д. №1116/2009 год. на ІV г.о. на ВКС, където този въпрос не е обсъждан конкретно.
Във връзка с въпрос № 6 и 7 с обжалваното решение е прието, че при определяне стойността на придобитото имущество релевантни са пазарните цени ,а не посочените в документите за придобиване . В този смисъл е и преобладаващата задължителна практика на ВКС / Р № 471/06.07.2010 год. по гр.д. № 641/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о. , Р №89 по гр.д. № 717/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о. Р № 671/09.11.2010 год. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 875/2010 год., , Р № 750/13.12.2010 год. по гр.д. № 952/2009 год. на ВКС, ІV г.о. ,Р по гр.д. № 463/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о. , с които се приема, че се преценява придобито имущество за проверявания период като цяло по неговите пазарни цени към момента на придобиването им. С оглед на това и по този въпрос критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, не е изпълнен.
Доколкото по обсъжданите до тук въпроси има задължителна съдебна практика / решения по чл.290 ГПК / , като обжалваното решение е в съответствие с нея, другият посочен от касаторите критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по дефиниция не може да бъде изпълнен, поради което не следва да се обсъжда.
Въпросът , „свързан с изясняването на приноса на съпругата Б. Б. в придобиването по време на брака й с Г. Б. имущество” е фактически, а не правен въпрос / № 5 в Изложението/ . Няма характер на правен въпрос и въпроса „достатъчно ли е извършването на една механична съпоставка между общия сбор от законни доходи, получени 25 години назад от ответниците с общия сбор на установените за същия период от време разходи” ? С оглед на това по отношение на тях не се налага обсъждането на допълнителните основания / критерии/ по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
По изложените съображения не са налице законовите изисквания за достъп да касационно обжалване и същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 846/20.05.2011 год. 1 , по в. гр. д. № 954/2010 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 4-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: