О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 994
[населено място], 21.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№1027 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. И. И., М. Я. И., Р. Я. И., Я. М. И., М. Я. И., З. А. М., А. И. М., Г. И. М. и К. М. М., против решение №96/29.06.2009 г., постановено по гр.д.№ 872/2007 г. от Окръжен съд – Бургас, с което е оставено в сила решение № 133/19.07.2007 година на Районен съд – Поморие. Подадена е и насрещна касационна жалба против решението на въззивния съд, по повод касационната жалба на К. М. М..
Страните си оспорват взаимно касационните жалби.
Касационните жалби са допустими, доколкото са подадени в срок и са насочени против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения иск за делба на недвижимите имоти, въззивния съд е приел следното:
По отношение на иска за делба на четириетажната сграда, въззивния съд е приел, че пристрояването и надстрояването на съществуващата до 1990 година постройка в дворното място и въз основа на което е изградена съществуващата към момента сграда, предмет на иска за делба, е изградена без да е налице съгласие в изискуемата се от действуващата към онзи момент форма и ред, съгласно чл.56, ал.3 от З. /отм./. За да се произнесе по направените в исковата молба доводи за съсобственост, въззивния съд се е произнесъл и по направеното от съделителите М. И. и Р. И. възражение за липса на такава съсобственост, поради придобиването на построената сграда въз основа на осъществявано от тях давностно владение. Въз основа на възприетата от съда фактическа обстановка, същия е направил извод, че М. И. и Р. И. са недобросъвестни владелци и следва да са осъществявали владението за период от поне десет години, но доколкото М. И. и съпругата му са придобили владението на основание договор за покупко-продажба на недвижимия имот, то по отношение на тях следва да се прилагат правилата на кратката придобивна давност, доколкото владението е упражнявано на основание, годно да ги направи собственици, както и че за периода до предявяването на иска за делба, кратката петгодишна давност е изтекла и тези съделители са придобили правото на собственост върху владените от тях обекти от четириетажната сграда, предмет на делбата, посочен от ищцата с исковата молба. По отношение на владението на Р. И., съдът е приел, че същата е упражнявала фактическа власт върху имота в продължение на период, по-дълъг от десет години и е придобила имота на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. По отношение и на двамата съделители, съдът е приел, че те са упражнявали владението явно и необезпокоявано, като са демонстрирали пред останалите съсобственици на терена, че държат имотите за себе си и са отблъсквали всички актове, които да опровергаят съмнението в намерението им да своят имотите.
По отношение на втората сграда, предмет на делбеното производство, съдът е приел, че ? ид.ч. от нея е придобита от ищцата и съпруга и в режим на СИО въз основа на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, а останалата ? ид.ч., ищцата е придобила въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години, като и по отношение на нейното владение, въз основа на свидетелските показания по делото и възприетото от фактическа страна от съда, същия е приел, че владението е било явно и непрекъснато и ищцата е демонстрирала по отношение на останалите съсобственици намерението да държи имота като свой, без някой от тях да предявява каквито и да е претенции към него.
По изложението на касационните основания, изложени към касационната жалба на Д. И. И..
Сочи се, че с въззивното си решение, съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, в противоречие със задължителната практика на ВКС, отразена в ТР №1/04.01.2001 година на ОСГК на ВКС. Сочения процесуалноправен въпрос е, дали въззивния съд следва да повтори всички процесуални действия, извършени пред първата инстанция, без участието на новоконституирания необходим другар във въззивното производство. Въззивния съд не е отрекъл необходимостта от извършването на процесуални действия и свързаните с това процесуални действия както на съда, така и на страните, като това негово неизпълнение не е въведено в спора, доколкото страната не е правила искания във връзка с доказателства или оспорвания на писмени доказателства или др. Подобни, които да са налагали повтарянето на процесуалните действия. Така посочения правен въпрос не е във връзка с процесуални действия на съда, които да са дали пряко отражение на правните му изводи относно основателността или неоснователността на предявения иск, доколкото правния спор относно необходимостта за преповтаряне на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд се поставя едва с касационната жалба. Твърдяното противоречие с посоченото тълкувателно решение, касае по своята същност съществено нарушение на процесуалните правила, което не е основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, а е основание за касационно обжалване, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, водещо до неправилност на постановеното съдебно решение, което следва да се преценява относно основателността при разглеждане на жалбата по същество, едва след като са налице основания за нейното допускане до разглеждане на някое от основанията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Втория процесуалноправен въпрос, по който се твърди че е налице произнасяне от страна на въззивния съд и който е основание за допускане до касационно обжалване, е относно съвместното упражняване на иска за делба тогава, когато съпрузите, собственици на идеална част от недвижим имот, притежават идеална част от същия , в съсобственост с други лица. Твърди се, че съществува съдебна практика в хипотезата, когато съпрузите са ответници, но няма такава в случаите, когато съпрузите са ищци. Твърди се, че произнасянето на въззивния съд по този процесуалноправен въпрос е от значение за развитие на правото, доколкото по него липсва съдебна практика. Не се сочи от жалбоподателката, в каква насока се поставя въпросът, дали тя твърди, че конституирането на съпруга на ищцата като съделител е погрешно и в каква насока произнасянето на касационния съд ще допринесе за развитие на правото. Съдебната практика е категорична, че при наличието на съсобственик, който не е конституиран в процеса, същия следва да бъде конституиран, като без значение е дали същия е ищец или ответник, доколкото в особеното исково производство по извършването на съдебна делба, всички страни са и ответници и ищци. В тази насока не се поставя правен въпрос, относим към спора и който да е формирал изводите на съда относно основателността на предявените искове за делба.
М. въпрос, който се сочи от жалбоподателката и по който се твърди, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС е, относно правното положение на съсобственика по отношение на чуждите идеални части от общата вещ – владелец ли е или само държател и при какви обстоятелства може да се конституира като техен владелец. Сочат се решения на ВС и ВКС, в които според жалбоподателката е възприето по така поставения правен въпрос противното становище на това, възприето от въззивния съд. Доколкото сочените решения са постановени по реда на ГПК /отм./, то позоваването на жалбоподателя на противоречие с тях по отношение на правния въпрос следва да се квалифицира като позоваване на основанието за допускане по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата по този въпрос, тъй като сочената съдебна практика на е от категорията на задължителната, с оглед разясненията, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Константната съдебна практика, в т.ч. и възприетото то ВС и ВКС в представените с изложението на касационните основания съдебни решения е, че когато съсобственик упражнява фактическата власт върху съсобствената вещ, той е владелец на своята идеална част, а по отношение на останалата част е държател и държи вещта за останалите съсобственици. За да е налице трансформиране на държането във владение, то съсобственикът следва да е демонстрирал, манифестирал пред останалите съсобственици промяната в намерението, т.е. че държи вещта като своя. Съдът не се е произнесъл в противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС по приложението на института на придобивната давност и разпоредбите на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС. Съдът е направил правни изводи, че държането на тази идеална част, извън своята собствена, се е трансформирало във владение, доколкото е приел, че лицата, упражняващи фактическата власт върху имотите, са демонстрирали своето намерение да държат вещта като своя, т.е. свели са до знанието на останалите съсобственици своята промяна в намерението да се свои цялата вещ. Тези правни изводи на въззивния съд не са разрешени в противоречие както с постоянната съдебна практика по приложението на чл.79 от ЗС, така и с цитираните и представени от жалбоподателите съдебна практика.
Изложението на касационните основания към касационната жалба на М. Я. И., Р. Я. И., Я. М. И., М. Я. И., З. А. М., А. И. М. и Г. И. М. е идентично по своето съдържание и доводи с това на жалбоподателката Д. И. и приетото от касационния съд по отношение на жалбата на Д. И. следва да се отнесе и към доводите на жалбоподателите М. Я. И., Р. Я. И., Я. М. И., М. Я. И., З. А. М., А. И. М. и Г. И. М..
По изложените съображения, касационните жалби на Д. И. и М. Я. И., Р. Я. И., Я. М. И., М. Я. И., З. А. М., А. И. М. и Г. И. М. не следва да се допускат до разглеждане, доколкото не са налице сочените от тях касационни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
По изложението на касационните основания към жалбата на К. М. М..
Твърди се, че съдът е постановил неправилно решение, доколкото е допуснато съществено процесуално нарушение в противоречие с възприетата задължителната съдебна практика на ВКС, отразена в ТР №1/2000 г. на ОСГК. Както съдът е посочил по-горе, по повод изложението в останалите касационни жалби, твърдяното противоречие с посоченото тълкувателно решение, касае по своята същност съществено нарушение на процесуалните правила, което не е основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, а е основание за касационно обжалване, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, водещо до неправилност на постановеното съдебно решение, което следва да се преценява относно основателността при разглеждане на жалбата по същество, едва след като са налице основания за нейното допускане до разглеждане на някое от основанията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Сочения материалноправен въпрос, относно характера на съсобствеността е неотносим към спора, доколкото не се е отразил на решаващите изводи на въззивния съд относно неоснователността на иска за делба, във връзка с възприетото от съда основателно възражение на двама от ответниците за придобиване по давност на делбения имот, заявен с исковата молба.
Процесуалноправните въпрос, касаещи обсъждането на доказателствата по делото, свързани с института на придобивната давност касаят по своята същност възприетата от съда фактическа обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. Фактите по делото и фактическата обстановка, не подлежат на проверка в производството по чл.288 от ГПК, доколкото касаят обосноваността на съдебния акт. Необосноваността не е основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, доколкото не е посочена като основание в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, а е предмет на проверка на правилността на въззивното решение, предвид разпоредбата на чл.281 от ГПК, но едва след като са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В тази насока, сочените въпроси от жалбоподателката в тази насока са неотносими към производството по чл.288 от ГПК.
Предвид липсата на основания за допускане до касационно обжалване на жалбата на К. М. М., на основание чл.287, ал.4 от ГПК не следва да се разглежда и насрещната касационна жалба на Д. И..
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №96/29.06.2009 г., постановено по гр.д.№ 872/2007 г. от Окръжен съд – Бургас, с което е оставено в сила решение № 133/19.07.2007 година на Районен съд – Поморие.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.