4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 994
София, 25.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2971/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Р. чрез пълмощника му адв.С. С. от АК-П. срещу решение № 529 от 13.12.12 г, постановено по гр.дело № 696/12 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което е отменено решение № 106 от 9.7.12 г по гр.дело № 46/12 г на Ихтимански районен съд и е отхвърлен иска по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за разликата над сумата 5 000 лв до сумата 10 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се подържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалнопрравни въпроси, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД и чл.51 ал.2 от ЗЗД, както и че тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, вкл. и ВКС.
Ответникът по касация П. на РБ не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че подадената касационна жалба е допустима- подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Предявеният иск е по чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.
От фактическа страна по делото е установено, че на 11.11.2010 г срещу Д. Р. е внесен обвинителен акт от ДП И. за престъпление по чл.339 ал.1 от НК за това, че на неустановена дата е придобил и до 11.12.2009 г в дома си в [населено място] е държал огнестрелно оръжие- пушка марка „A.”, без да има надлежно разрешение за това.С присъда № 67 от 19.4.2011 г по нохд № 424/2010 г на Ихтимански районен съд ищецът е признат за невиновен и е оправдан.Присъдата е потвърдена с решение от 7.10.2011 г по нохд № 345/2011 г по описа на Софийски окръжен съд.Наказателният съд е приел, че подсъдимият е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.339 ал.1 от НК, Установено, че същият е държал пушката без надлежно разрешение, като не е изпълнил задължението си по чл.18а от ЗКВВОБ при намиране на оръжието незабавно да уведоми органите на МВР.Приел е че впоследствие Р. сам е предал пушката, което обосновава приложение на предпоставките на чл.9 ал.2 от НК, а именно да се приеме, че деянието е с незначителна обществена опасност.За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 10 000 лв следва да бъде намалено на половина с оглед обстоятелството, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, доколкото от доказателствата е установено, че същият е държал пушката без надлежно разрешение, като не е изпълнил задължението си по чл.18а от ЗКВВОБ при намиране на оръжието незабавно да уведоми органите на МВР.
По основанието за касационно обжалване-чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Касаторът подържа, че по въпроса относно приложението на чл.52 от ЗЗД въззивното решение противоречи на решение № 1599 от 22.6.2005 г на ВКС по гр.дело № 876/2004 г на Четвърто ГО, постановено по реда на чл.218а и сл. от ГПК и на решение по чл.290 от ГПК № 832/10.12.2010 г на ВКС по гр.дело № 593/2010 г на Четвърто ГО, ГК.
Касаторът подържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/22.4.2005 на ВКС по т.гр.дело № 3/2004 г на ОСГК-т.3, съгласно която отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на конкретния случай.
Посочените касационни основания не са налице. В настоящия случай съдът се е произнесъл по възражението за съпричиняване не в противоречие, а в съответствие с ТР № 3/22.4.2005 на ВКС по т.гр.дело № 3/2004 г на ОСГК-т.3, като въз основа на доказателствата по делото, установяващи фактът на личното предаване на оръжието от страна на ищеца, но след предприети по отношение на него следствени действия, е обосновал наличието на причинна връзка между поведението на увредения, изразяващо се в несвоевременно предаване на намерено огнестрелно оръжие и претърпените от него вреди.
Въпросът за определяне размера на присъденото обезщетение и спазването на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост не е разрешен в противоречие с представените от ищеца два броя съдебни решения на ВКС, едното от които представляващо задължителна практика по смисъла на чл.290 от ГПК.Отсъстват данни за отклонение на въззивното решение от задължителната практика, обективирана в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.Различията в размера на присъдените обеззщетения са резултат от разликата във фактите по всяко от делата, което не сочи на противоречие в практиката при прилагане на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД спрямо идентични случаи.Софийски окръжен съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в пълно съответствие с обективираната в ППВС № 4/1968 г. задължителна практика като е съобразил както указаните в постановлението общи критерии, имащи принципно значение за справедливостта, така и конкретните факти по делото, формиращи съдържанието на понятието „справедливост“ в конкретния случай. След като няма отклонение от задължителната съдебна практика, и противоречива практика по посочените въпроси не се налага решението да се допуска до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК.
С оглед гореизложеното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от № 529 от 13.12.12 г, постановено по гр.дело № 696/12 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, 2 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: