О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 996
София, 17.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1744/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. М., лично и в качеството на представляващ [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], чрез адв. Б. С. и Т. С. срещу решение № 403/21.07.2011 год. по гр.д. № 521/ 2011 год. на Апелативен съд [населено място] , с което е потвърдено изцяло решението на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №1812/2008 год., с което е отнето в полза на държавата като придобито от престъпна дейност имущество на обща пазарна стойност в размер на 839 216 лв. , както следва: от П. К. М. и С. И. М. лек автомобил марка „ДЕУ”, модел „Л. 1,5 СЕ” с ДКН: РБ 0532 АА;
от П. К. М. – 170 дяла от капитала на [фирма], [населено място] на обща стойност от 170 000 лв. , 70 дяла от капитала на [фирма] [населено място] на стойност 3 500 лв. ,
от П. къмпани” О., [населено място] – 44 500 лв. лични вноски, внесени от П. М. в това дружество;
от [фирма], [населено място] – шест броя недвижими имота , описани в решението и един брой лек автомобил м. „Форд” с ДКН: РВ 0199 и осем броя товарни и специални автомобили описани в решението.Присъдени са такси и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон . Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искането на КУИППД за отнемане на имущество като придобито от престъпна дейност, да бъде отхвърлено.
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал. 3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация КУИППД , [населено място], оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторите се позовават на основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК като твърдят, че по въпроса за допустимостта , редовността и основателността на исковите претенции на КУИППД , в случаите, в които в исковата молба на КУИППД липсват изложени каквито и да е факти и обстоятелства годни да ангажират извод за причинно- следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, предмет на отнемане, е налице противоречива съдебна практика . За да обоснове наличието на такава противоречива практика касаторите се позовават на определение № 21/22.01.2009 год. , постановено по гр.д. № 1/2009 год. на ВКС, ГК, ІІ г.о. , и решение по гр.д. № 875/2010 год. на ВКС, ІV го.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело №1/2009 год. ОСГКТК, приложното поле на хипотезата по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и решение на друг съд , независимо от степента му в системата на съдебната йерархия .Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения , поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика.
Предвид това задължително тълкуване на закона очевидно съдебните актове на които касаторите се позовават не могат да обосноват хипотезата на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Отделно от това следва да се посочи , че преобладаващата задължителна практика на ВКС , която включва решенията по ЗОПДИППД постановени при условията на чл. 290 ГПК , приема, че
че законът не изисква да има пряка причинно- следствена връзка между престъпната дейност и имуществото, което е предмет на мотивираното искане на КУИППД , каквото е и становището застъпено в представеното решение № 671/09.11.2010 год. по гр.д. № 875/2010 год. С оглед на това без значение е обстоятелството , че имуществото чието отнемане се иска е придобито от ответника преди периода на извършваната престъпна дейност, за която същият е бил осъден.
Предвид това разбиране следва извода, че липсата на фактически обстоятелства и наведени твърдения за причинно следствена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, няма да съставлява нередовност на мотивираното искане на КУИППД, което има характер на искова молба и с оглед на това се подчинява на изискванията на процесуалния закон относно нейната редовност. Наличието на такъв порок между впрочем би обусловило недопустимост на постановеното решение , което съгл. т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. по гр.д. № 1/2009 год. , съставлява самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване, което в случая не е налице.
По изложените съображения не са налице законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 403/21.07.2011 год. по гр.д. № 521/ 2011 год. на Апелативен съд [населено място] .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: