Определение №996 от 24.9.2010 по гр. дело №447/447 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 996
София 24.09.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 447 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. И. П. чрез адв.Ю. О. срещу решение № 715 от 10.12.09г.по гр.дело № 627/09г.на Добричкия окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 120 от 17.06.09г.по гр.дело № 295/08г.на Балчишкия районен съд.С него е уважен предявения от С. И. Н. против П. И. П. иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в нот.акт № 166,т.І,рег.958,д.№ 288/98г.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са решение № 999 от 24.10.95г.по гр.дело №737/95г.на ІІ г.о.на ВС и решение от 20.04.04г.по гр.дело № 1039/02г.на СГС.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение ,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая не се сочи задължителна практика на ВС или ВКС,в противоречие с която да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на спора.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Посоченият въпрос налице ли е солидарност в задълженията на двама приобретатели по два алеаторни договора за прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка и гледане не е разрешен в противоречие с приложените решения.В обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са възникнали солидарни задължения за двамата приобретатели,тъй като са сключени два самостоятелни договора,по които задълженията на приобретателите са възникнали на самостоятелно основание от две различни правоотношения,по силата на които се прехвърлят различни имоти срещу самостоятелно поети задължения за издръжка и гледане на прехвърлителите от П. П. и И. К..Приложените съдебни решения са постановени при различна фактическа обстановка и са неотносими към посочения въпрос.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Липсват конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение на спора влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото при наличие на утвърдена практика по приложението на чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 715 от 10.12.09г.,постановено по гр.дело № 627/09г.на Добричкия окръжен съд по жалба на П. И. П..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top