3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
София, 19.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.12.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 933 /2011 година
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Държавна агенция „ ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ”, [населено място] против постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 199 от 03.10.2011 год., по т.д.№ 778/2011 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба вх.№ 5414/ 25. 05. 2011 год. срещу въззивно решение на Великотърновския окръжен съд № 106 от 20.04.2011 год., по гр.д.№ 233/2010 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, обосновано със съображения за допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.280, ал.2 ГПК, във вр. с § 25 от ПЗР на ЗИДГПК, предвид датата на депозиране първоначалната искова молба срещу настоящия частен жалбоподател, като ответник -22. 01.2009 год., предхождаща визираното от състава на ВКС изменение на процесуалния закон.
С оглед така поддържания порок на обжалвания съдебен акт се иска отмяната му и връщане на делото на предходния тричленен състав на касационната инстанция за разглеждане по същество основателността за достъп до касационен контрол на подадената касационна жалба.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по същата в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Държавна агенция „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ”, [населено място] касационна жалба вх. № 5414 / 25.05.2011 год. тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел, че въззивното решение на Великотърновският окръжен съд № 106 от 20.04.2011 год., по гр.д.№ 174/2011 год., предмет на същата, попада в обсега на чл. 280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр. 100/ 21. 12.2010 год. и е изключено от приложното поле на касационното обжалване, тъй като цената на предявената в активно субективно съединяване частична искова претенция за сумата 1250 лв., / част от 35 000 лв./, основана на чл.236, ал.3 ЗЗД ГПК е под законовия минимум, при който касационното обжалване е допустимо.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000лв. – за търговски дела, в първата от които категории, както правилно е преценил и тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС, попада и обжалваното решение на Великотърновския окръжен съд, предвид произхода на претендираното вземане и качеството на страните по спора.
Следователно, при липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Великотърновския окръжен съд, настоящият частен жалбоподател ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ”, [населено място] не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което подадената касационна жалба се явява процесуално недопустима.
Без значение в тази вр. е обстоятелството, че производството по делото пред Великотърновския районен съд е било образувано въз основа на постъпилата в съда на 22.01.2009 год. искова молба и в този смисъл датата на същата предхожда посоченото по- горе изменение на процесуалния закон.
С § 25 ПЗР на ЗИДГПК законодателят изрично е предвидил, че само висящите производства се приключват по досегашния ред и доколкото не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съд, какъвто подход е възприет с § 1 и сл. ПЗР на ГПК, то следва да се приеме, че релевантна е единствено висящността на делото в касационната инстанция.
Несъмнено тази висящност пред ВКС настъпва от момента на подаване на касационната жалба в канцеларията на администриращия същата съд, начало на която в случая е датата 25.05.2011 год..
От характера на нормата на чл.280, ал.2 ГПК, в горепосочената и редакция и действието на същата във времето следва, че приложното и поле обхваща и вече възникналите процесуални правоотношения, поради което последните, както е в разглеждания случай, се явяват недопустими и подлежат на прекратяване.
Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения предходният тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС правилно е приложил процесуалния закон.
Водим от тези съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 199 от 03. 10.2011 год., по т.д.№ 778/2011 год. на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: