3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
гр.София, 19.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 908/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. А. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 185 от 18.04.2011 г. по гр.д.№ 67/ 2011 г. С него, след като е отменено решение на Врачански районен съд по гр.д.№ 3695/ 2010 г., са отхвърлени предявените от касатора против СОУ „В. К.”, [населено място], искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Д. Г., извършено със заповед на директора на училището № 928/ 09.07.2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител по Б.” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 108,95 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си, давайки неправилен отговор на материалноправният въпрос за реда и начина, по който се извършва прекратяване на трудови правоотношение по чл.325 т.5 от КТ. Поддържа, че когато титулярът не се е завърнал на длъжността, трудовото правоотношение, възникнало по чл.68 ал.1 т.3 от КТ, не може да бъде прекратено на основание чл.325 т.5 от ГПК. Освен това повдига и материалноправният въпрос за законосъобразността на заповедта за уволнение в случаите, когато изложените в нея факти и правни разпоредби не съответстват на действителното положение. Счита, че и на двата въпроса въззивният съд е отговорил в разрез с практиката на ВКС и на това основание моли за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация СОУ „В. К.”, [населено място], оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допускано, като поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът и жалбоподателката са били в трудово правоотношение, възникнало от трудов договор по чл.68 ал.1 т.3 от КТ – до завръщане на работа на титуляра на длъжността, който е бил в неплатен отпуск. На 09.07.2010 г. титулярът, на чието място е била назначена ищцата, е подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение с училището по взаимно съгласие и тя е уважена. На същата дата е прекратено и трудовото правоотношение с ищцата с едностранно волеизявление на работодателя на основание чл.325 т.5 от КТ. При тези факти от правна страна е изведено, че уволнението е законно, защото фактическото основание „завръщане на работа на замествания служител” обхваща и хипотезата на прекратяване на трудовото му правоотношение, а към датата на оспореното уволнение тази предпоставка е била налице.
При така изложените фактически и правни изводи на въззивния съд, поставените от касатора материалноправни въпроси обуславят въззивното решение, но не са решени в противоречие с практиката на ВКС. По въпроса за реда и начина, по който се извършва прекратяване на трудови правоотношение по чл.325 т.5 от КТ има установена практика, според която това уволнително основание е налице и когато трудовото правоотношение с титуляра на длъжността, на която временно е назначен друг работник или служител, бъде прекратено докато трае заместването. В този случай фактът на прекратяването се приема за равнозначен на факта на завръщане на работа, тъй като и в двете хипотези вече не е налице отсъстващ служител. Отпада основанието за съществуването на договора по чл.68 ал.1 т.3 от КТ и работодателят може да го прекрати на основание чл.32 т.5 от КТ (така решения на ВКС по гр.д.№ 2072/ 2009 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 2906/ 2003 г., ІІІ г.о.,). Аргумент за това дава разпоредбата на чл.69 ал.2 от КТ, от която следва, че правоотношението по договора за заместване не се трансформира автоматично в безсрочно с напускането на замествания, а за целта е необходимо и работодателят да не се противопостави.
Аналогични изводи следва да бъдат направени и по материалноправният въпрос за начина на мотивиране на заповедта за уволнение. Щом като прекратяването на трудовия договор като факт е приет за равнозначен на завръщане на замествания, то както и да бъде формулирана заповедта за уволнение, ако някой от фактите е налице, уволнението не следва да бъде отменяно на формално основание.
Неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателката на решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 3053/ 2001 г. Същото е постановено във връзка с прекратяване на трудов договор с клауза за изпитване и е неотносимо към настоящата хипотеза, в която прекратяването е на основание чл.325 т.5 от КТ. Същото важи и за представеното решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 453/ 2009 г. – в него е разглеждан случай на трудово правоотношение, възникнало по чл.68 ал.4 от КТ и прекратено по чл.325 т.1 от КТ, т.е. касае се за различни факти от тези по настоящото производство. Решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 131/ 1997 г. третира спор за уволнение поради липса на качества за изпълнение на възложената работа, който също се различава съществено от процесния.
Що се касае до решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 2906/ 2003 г., на което жалбоподателката се позовава, то не обслужва тезата й. В мотивите на това решение изрично е посочено, че при заместване на отсъстващ работник, прекратяването на правоотношението със замествания не дава основание да се счита, че правоотношението със заместващия се превръща в безсрочно. Напротив, прието е изрично, че факта на прекратяването дава основание на работодателя да уволни заместващия работник на основание чл.325 т.5 от КТ. Точно така е мотивирано и обжалваното въззивно решение, поради което по поставените от касатора правни въпроси не са налице предпоставките по т.1 или т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Няма основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 185 от 18.04.2011 г. по гр.д.№ 67/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: