3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
[населено място] ,02.11.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на тридесети октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 727 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 12 022 / 20.07.2012 год. на Софийски градски съд , Гражданска колегия, ІІ – в състав , постановено по ч.гр.д.№ 9740 / 2012 год. , с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против определението на Софийски районен съд, І Гражданско отделение , 30 състав, постановено на 09.05.2012 год., по гр.д.№ 59 610 / 2010 год. , постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК,с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на постановеното , по реда на чл. 239 ал. 1 вр. с чл. 238 ал.1 от ГПК неприсъствено решение, в частта относно дължими на ищеца разноски – адвокатско възнаграждение . Жалбоподателят оспорва правилността на определението,основаващо се на необжалваемостта на решението, чието изменение по реда на чл.248 ГПК е предмет на определението, атакувано с частната жалба – чл. 239 ал.4 ГПК вр. с чл.248 ал.3 от ГПК . Счита, че визираната в чл.239 ал.4 ГПК необжалваемост е приложима само спрямо ответника, не и спрямо ищеца , в полза на което тълкуване сочи нормата на чл.240 ал.1 ГПК, според жалбоподателя уреждаща защита срещу неприсъственото решение по реда на отмяната му само в полза на ответника . Позовава се и на формалното указание , съдържащо се в определението на Софийски районен съд, за неговата обжалваемост . Изложени са и съображения по неправилността на първоинстанционното определение.
Ответната страна – Л. Е. К. – не е взела становище по частната жалба .
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , но атакуваното определение не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, предвид следното :
Производството е образувано по искове , с правно основание чл.422 ГПК , предявени от [фирма] против Л. К. . При предпоставките на чл. 238 ал.1 / по искане на ищеца / и чл.239 ал.1 ГПК , по делото е постановено неприсъствено решение срещу ответницата , като са признати за установени вземанията на ищеца към същата в претендирания размер . С определение от 09.05.2012 год. е оставено без уважение искането на ищеца за допълване на решението в частта за разноските, на основание чл.248 ал.1 от ГПК . В определението е указана обжалваемостта му .
С атакуваното въззивно определение е препятствувано разглеждането по същество на частната жалба срещу определението, постановено по чл.248 ал.1 от ГПК, предвид което и настоящото произнасяне е в хипотеза , изключваща необходимостта от изложение на касационни основания по чл.280 ал.1 вр. с чл.274 ал.3 ГПК и преценката им .
Мотивите на въззивния съд, основани на чл.248 ал.3 вр. с чл.239 ал. 4 от ГПК следва да бъдат споделени . Обжалваемостта на определението по чл.248 ал.1 ГПК е изрично предвидена , но и изрично ограничена в закона до приложимата обжалваемост за решението , което допълва и което в случая е окончателно . Чл. 248 ал. 3 предл. второ от ГПК нормативно пресъздава направеното в т.6 на ТР № 1 / 2001 год. на ОСГК тълкуване относно обжалваемостта на определенията по чл.194 ал. 4 ГПК отм. / аналогичен на чл.248 ал.1 ГПК /. Необосновано е стеснително тълкуване на чл. 239 ал.4 ГПК / необжалваемо само за ответника решение / , като съображенията в тази насока , основани на чл.240 ГПК , са несъстоятелни . Защитата по чл. 240 ал.1 / отмяна / и ал.2 / по исков ред / ГПК е уредена, при наличието на обусловени от процесуалното качество „ ищец „ или „ ответник „ различни предпоставки , за всяка от страните , в зависимост от приложената хипотеза на неприсъствено решение по чл.238 ал.1 ГПК / срещу ответника, респ. срещу ищеца /. Постановяването на неприсъствено решение , обаче, е избор на страната , със заявяването на който същата приема и уредените от закона правни последици , вкл. невъзможността за обжалване. Указаната неправилно от първоинстанционния съд обжалваемост на определението му не е от естество да създаде висящност на спора и да преодолее забраната за обжалване , на основание чл.248 ал.3 вр. с чл.239 ал.4 ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12 022 / 20.07.2012 год. на Софийски градски съд , Гражданска колегия, ІІ – в състав , постановено по ч.гр.д.№ 9740 / 2012 година .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :