3
определение по гр.д.№ 645 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
София, 27.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 645 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. В. и Методи Г. В. срещу решение от 07.01.2011 г. по гр.д.№ 5246 от 2010 г. на Софийския градски съд, II-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 27.11.2009 г., поправено с решение с 04.12.2009 г. по гр.д.№ 44458 от 2008 г. на Софийския районен съд, 44 състав в частта му за осъждане на М. С. В. и Методи Г. В. да възстановят подаването на вода към втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с тавански полуетаж, построена в УПИ X.-544 в кв.34 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица].
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и задължителна и незадължителна практика на ВКС по следните въпроси: 1. Дали законността на водопроводната инсталация има отношение към основателността на иска по чл.109 от ЗС, 2. Необосновано ли е въздействието върху правото на собственост в чужд имот, когато е преустановено действието на незаконно изграден водопровод и 3. Допустимо ли е искане за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция при условията на чл.260 и чл.266 от ГПК. Като практика на съдилищата, на която обжалваното решение противоречало, се сочат: Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 819 от 29.06.2007 г. по гр.д.№ 723 от 2006 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 504 от 05.04.2006 г. по гр.д.№ 105 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор от 08.06.2011 г. ответниците по жалбата М. М. И., И. Н. И., Н. И. И. и М. Н. И. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на касаторите да възстановят подаването на вода към втория етаж от сградата, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на втория етаж от тази сграда, а касаторите- са собственици на първия етаж и неоснователно са прекъснали подаването на вода към втория етаж от сградата, с което пречат на спокойното упражняване на правото на собственост на ищците върху този втори етаж. Приел е, че водопроводната инсталация е обща част на сградата, поради което е без значение дали вторият етаж има отделен водомер и партида във ВИК.
Така постановеното решение не следва да се допуска до касационно разглеждане, тъй като не е налице противоречие с посочената от касаторите съдебна практика:
1. По първия поставен въпрос /дали законността на изградена водопроводна инсталация има отношение към основателността на иска по чл.109 от ЗС, когато собственикът претендира възстановяване на разрушената от ответника инсталация/ няма произнасяне в посочените от касаторите решения на ВКС, поради което няма как да е налице противоречие с обжалваното решение: В Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС е разгледан въпроса за значението на законността на строеж за основателността на иск по чл.109 от ЗС, когато собственикът на имота, върху който е изграден строежа или на съседен имот иска събаряне на незаконна сграда, но не и въпроса дали собственикът може да иска възстановяване на разрушен незаконен строеж или на незаконна инсталация, когато това разрушаване е пречка за упражняване на правото му на собственост. В решение № 819 от 29.06.2007 г. по гр.д.№ 723 от 2006 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 504 от 05.04.2006 г. по гр.д.№ 105 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. също не е разглеждан и няма произнасяне по този конкретен правен въпрос.
2. По втория поставен въпрос /необосновано ли е въздействието върху правото на собственост в чужд имот, когато е преустановено действието на незаконно изграден водопровод/ също няма произнасяне в тези решения, поради което няма как да има противоречие с обжалваното решение на Софийския градски съд.
3. По третия поставен въпрос /допустимо ли е искане за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция при условията на чл.260 и чл.266 от ГПК /няма противоречие с посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС поради следното: В това ТР са разгледани въпроси, касаещи правомощията на въззивната инстанция при действието на ГПК /отм./. Поставеният от касаторите въпрос касае правомощията на въззивната инстанция при действието на новия ГПК от 2008 г., които са съществено различни от правомощията на въззивния съд по отменения ГПК, поради което приетото в горепосоченото ТР относно допустимостта на нови доказателствени искания пред въззивния съд не може да се прилага по дела, по които е приложим новия ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на М. С. В. и Методи Г. В. срещу решение от 07.01.2011 г. по гр.д.№ 5246 от 2010 г. на Софийския градски съд, II-А въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.