O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
София, 04.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 771 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 1785 / 08.04.2011 година на [фирма] чрез адв. П. А.- САК срещу въззивно Решение Nо 35 / 22.02.2011 година по гр.възз.д. Nо 407/2010 година на АС-Варна.
С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменено частично решението на ОС-Шумен от 14.05.2010 година постановено по гр.д.Nо 598/2009 година в частта , с която е отхвърлен иска на акционерното дружество по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 64 и чл. 111 ЗС и е постановено ново решение , с частично е признато претендираното право, до обем на 1280 кв.м. от УПИ * от кв. 75а, съответно от имот с идентификатор *, съответстващи на правото на строеж за използването на хотелски комплекс „Ш.”. Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърлените искове на акционерното дружество срещу [община] 1./ за предаване на ползването на цялата незастроена площ от УПИ * от кв. 75 а по ПУП на ГР.Ш., съответно на имот с идентификатор * или централен паркинг и паркинг за автобуси с общо 50 паркоместа, подземен паркинг, подход за подземен паркинг, кръстовище подземен паркинг- централен паркинг на ниво, кръстовище централен паркинг-крайречен булевард и събирателна улица хотел „Ш.” и 2./ за премахване на подобренията , изградени в УПИ * от кв. 75а от ПУП [населено място]- контролно-пропускателен пункт- бариера и будка.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по отхвърления иска по чл. 108 ЗС и поради неправилно приложения на материалния закон по иска по чл. 109 ЗС , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с довод , че по въпроса „ за обема на правото по чл. 64 ЗС и как следва да бъде определено, има ли значение за определяне на този обем функционалното значение на сградата, комплексността на застрояването в квартала и обстоятелството дали се касае до съществуваща или новопостроена сграда и относно приложимия подзаконов нормативен акт” , съдът се е произнесъл в противоречие с Решение Nо 538 от 09.07.2010 година по гр.д. Nо 591/2009 година на ВКС-IV отд.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и по въпроса „съществуват ли неоснователни действия по см. на чл. 109 ЗС, който да пречат да се упражнява правото по чл. 64 ЗС- поставянето на бариера на улицата, от която се осъществява достъп до сградата и събирането на такса за паркиране”, с довод , че произнасянето на въззивния съд се е произнесъл в противоречие с ТР 31/84 година на ОСГК на ВС, както и на Решение Nо 1335/28.01.2009 год. на ВКС по гр.д. Nо 4591/2007 година на ВКС-IV отд. и Решение от 16.12.2004 година по гр.д. Nо 405/2004 година на ОС-Смолян, с които са дадени аналогични разрешения.
С касационна жалба вх. Nо 1908/15.04.2011 година [община] чрез процесуалните представители адв.П. П. и В. В.- АК Ш. са поискали отмяна на въззивно Решение Nо 35 / 22.02.2011 година по гр.възз.д. Nо 407/2010 година на АС-Варна, В ЧАСТТА , с която е отменено решение на ОС-Шумен от 14.05.2010 година постановено по гр.д.Nо 598/2009 година по отхвърления иска на [фирма] , заявен на основание чл. 108 ЗС във вр. с чл. 64 и чл. 111 ЗС и е постановено ново решение , с което частично е признато претендираното право на ползване на незастроената част , до обем на 1280 кв.м., от УПИ * – от кв. 75а, съответно от имот с идентификатор *, съответстващи на правото на строеж за използването на хотелски комплекс „Ш.”, както и в частта , с която направените по делото разноски не са присъдени в пълен размер.
С касационната жалба се поддържа , че произнесеното решение на въззивния съд , в обжалваната част е недопустимо, постановено в нарушение на диспозитивното начало по иск, който не е предявен, основание за отмяна по чл. 281 т.2 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос за допустимостта с въззивното решение , съдът да се произнесе по незявен иск, извън заявеното искане на страната-ищец касаещо защитата на спорното материално право, очертано с исковата молба и очертано ясно с обстоятелствената част и петитума на иска, с довод , че е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ППВС 1-1985 година , на ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, Решение Nо 81/2009 година по т.д. Nо 798/2008 година на ВКС-II отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК, Решение Nо 849/2009 година по гр.д. Nо 3381/2008 година на ВКС-I отд. постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК са постъпили писмени становища-отговор от ответниците по касационната жалба, с които се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване и евентуалната основателност на касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационните жалби са процесуално допустими с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и изискванията за цена на иска над минимално определения с чл. 280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв. като цена на предявения иск.
След преценка на изведените от касатора и защитата му въпроси с оглед на разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставки за допустимост на касационното обжалване и по двете заявени касационни жалби.
По касационната жалба на М. И.’ АД
За да бъде селектирана касационна жалба на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, съгласно задължителните разяснения на ТР1/2009 година на ОСГТК на ВКС , изведеният от касатора въпрос, който се сочи като противоречиво разрешаван от съдилищата , следва преди всичко да е от категорията на обуславящите изхода на спора т.е. пряко да е обусловил постановения с обжалваното решение правен резултат.
Поставеният в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК въпроса „ за обема на правото по чл. 64 ЗС и как следва да бъде определено, има ли значение за определяне на този обем функционалното значение на сградата, комплексността на застрояването в квартала и обстоятелството дали се касае до съществуваща или новопостроена сграда и относно приложимия подзаконов нормативен акт”,е формулиран общо и изисква абстрактен отговор не само за обема и съдържанието на правото по чл. 64 ЗС, но и за критерии, които не са посочени от законодателя и които по тази причина не са били предмет на обсъждане от страна на съда.В този аспект поставеният въпрос не може да се приеме като обуславящ изхода на спора, а доколкото посочените обстоятелства могат да или пряко рефлектират на обема или съдържанието на сервитутното право , то се касае до данни касаещи само и единствено конкретната фактическа обстановка. Цитираното Решение Nо 538 от 09.07.2010 година по гр.д. Nо 591/2009 година на ВКС-IV отд. взема отношение по приложимостта на ЗУТ и правилата на Наредба Nо 7/2003 година при определяне на площите, необходими за ползване на сградата-супрефициарна собственост,т.е. за използването на конкретни законови и подзаконови критерии, но различни от тези, посочени в изведения въпрос, което отново сочи на липсата на база за съпоставка между обжалваното решение на въззивния съд и цитираното и възможността за извод в смисъл наличие на противоречиво разрешаван въпрос по приложение на чл. 64 от ЗС.
И. въпроса за „съществуват ли неоснователни действия по см. на чл. 109 ЗС, който да пречат да се упражнява правото по чл. 64 ЗС и конкретно поставянето на бариера на улицата, от която се осъществява достъп до сградата и събирането на такса за паркиране” е фактически въпрос. Разпоредбата на чл. 109 ЗС не борави с дефинирани критерии, а сочи, че с негаторния иск се защитава правото на собственост от всяко „неоснователно действие, което пречи до упражняване на правото „.Т.е. дали едно конкретно фактическо действие като това по поставяне на бариера на улицата и събиране на такса „пречи” на упражняване на правото на собственост или не , е въпрос, чието разрешение във всяка хипотеза може да има различно разрешение и зависи от различни , установи по делата факти. Именно поради това не може да се установи несъобразяване със задължителната практика по ТР 31/84 година на ОСГК на ВС, ното с посочените Решение Nо 1335/28.01.2009 год. на ВКС по гр.д. Nо 4591/2007 година на ВКС-IV отд. и Решение от 16.12.2004 година по гр.д. Nо 405/2004 година на ОС-Смолян, касаещи аналогични хипотези.
По касационната жалба на [община]
Въпросът за допустимостта с въззивното решение , съдът да се произнесе по незявен иск, извън заявеното искане на страната-ищец касаещо защитата на спорното материално право, очертано с исковата молба и очертано ясно с обстоятелствената част и петитума на иска, не е може да се приеме , че е разрешен в противоречие със посочената задължителната съдебна практика , тъй като се касае до виждането на касатора относно правната квалификация на исковете- по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 64 ЗС и чл. 111 ЗС и по чл. 109 ЗС. Квалификацията на съда е дадена въз основа на твърденията на ищцовата страна в исковата молба и надлежно формулирания петитум и след като тези основни принципи не са нарушение от съда, то не може да се поддържа теза , че има разгледани искове, които не са заявени и които биха обусловили евентуално недопустимост на въззивното решение само в „обжалваната му част.”
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 1785 / 08.04.2011 година на [фирма] , заявена чрез адв. П. А.- САК срещу въззивно Решение Nо 35 / 22. 02. 2011 година по гр.възз.д. Nо 407/2010 година на АС-Варна, В ЧАСТТА досежно отхвърлените искове по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 64 ЗС и чл. 111ЗС и чл. 109 ЗС срещу [община].
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх. Nо 1908/15.04.2011 година [община], заявена чрез процесуалните представители адв.П. П. и В. В.- АК Ш. срещу въззивно Решение Nо 35 / 22.02.2011 година по гр.възз.д. Nо 407/2010 година на АС-Варна, В ЧАСТТА , с която е отменено решение на ОС-Шумен от 14.05.2010 година постановено по гр.д.Nо 598/2009 година по отхвърления иска на [фирма] , заявен на основание чл. 108 ЗС във вр. с чл. 64 и чл. 111 ЗС и е постановено ново решение , с което частично е признато претендираното право на ползване на незастроената част , до обем на 1280 кв.м., от УПИ * – от кв. 75а, съответно от имот с идентификатор *, съответстващи на правото на строеж за използването на хотелски комплекс „Ш.”, както и в частта , с която направените по делото разноски не са присъдени в пълен размер.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :