О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
гр.София, 3.08.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 23 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. З. и Н. Г. К. и двамата от гр. К., подадена от пълномощника им. адв. Е срещу въззивно решение № 275 от 31.01.2008 г. по гр.д. № 518 / 2007 г., с което Бургаският окръжен съд е оставил в сила решение от 15.01.2007г. по гр.д. № 110/2006г. на К. районен съд, с което е уважил иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са разрешени в противоречие с трайната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по касационната жалба Г. Н. Б. не е подала писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Бургаският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, в частта, с която е развален до размера на 1/4 ид.ч. договор от 24.04.1991г., сключен с н.акт № 585/1991 г. на районен съдия при РС гр. К., по силата на който Н. З. Н. е прехвърлил на П. Н. З. и Н. Г. К. апартамент в гр. К., ул. “., № 83, бл. 19, вх. Б, ет.V, № 5 срещу поето от последните задължение да се грижат и издържат прехвърлителя. Съдът е изложил съображения за това, че приобретателите не са изпълнили поетите от тях задължения по договора за грижи, нито са налице основания за трансформиране на натуралното задължение за издръжка в парично такова, което е обусловило развалянето на алеаторния договор.
В изложение за допускане на касационна обжалване жалбоподателите поддържат, че съда се е произнесъл по материалноправен въпрос, а именно за приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД, като го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са решение № 674 по гр.д. № 2776 / 79 г. на ВС, ІІ г.о.; решение № 103 по гр.д. № 1029/96 г. на ВКС, ІІ г.о. и ТР № 30 / 1981 г. на ОСГК. В приложените решения по гр.д. № 2776/79 г. и по гр.д. № 1029/96 г. е разглеждан въпросът за характера на алеторния договор, когато в него се съдържа уговорка за положени грижи до сключването му. В случая в договора клауза за престирани минали грижи до сключването му не е била уговорена, поради което посочените решения са неотносими. В ТР № 30/1981 г. приложимостта на разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД е свързана с възможността за частично разваляне на договора, поради частично неизпълнение, като във всички случаи се изследва дали неизпълнената част на задължението не е по същество незначителна, според действителния интерес на кредитора. Съдът е съобразил даденото разрешение и е приел, че неизпълнението на договора е съществено, което е обусловило извода за неизправност на длъжниците и за уважаване на иска за разваляне на същия. С оглед характера и целите на сключения договор неизпълнението от повече от една година, което според жалбоподателите е незначително не може да се приеме като такова с оглед интереса на кредитора. Поставеният въпрос за приложението на хипотезата на чл.87, ал.4 ЗЗД в конкретния случай не е разрешен с обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика, нито с трайно установената практика на ВКС. При установените по делото факти за тежкото състояние, в което се е намирал прехвърлителя в периода от началото на 2006 г. до смъртата си през 2007 г. и необходимостта от грижи, помощ и издръжка от приобретателите, каквито не са му били предоставяни не може да намери приложение разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД.
Правният извод за неизпълнение на договора, предпоставящо развалянето му е основан на установеното неполагане от страна на жалбоподателите на дължимата пълна, постоянна грижа, съобразена с нуждата на кредитора. Изводът е формиран в съответствие с трайната практика на ВС и ВКС за характера и съдържанието на дължимата престация по алеаторните договори, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Жалбоподателите са поставили и въпросът за възможността поетото задължение за гледане и издръжка с алеаторен договор да се изпълнява чрез трето лице. Подържат, че така поставеният материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешенията дадени в решение по гр.д. № 379/2004 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение по гр.д. № 1212/2004 г. на ВКС, ІІ г.о. В посочените решение е прието, че няма законова забрана длъжникът по алеаторен договор да предложи изпълнение чрез трето лице и да се освободи от отговорност, ако кредиторът приеме това изпълнение. По въпросите свързани с естеството, характера, изпълнението на задълженията лично и чрез трето лице на договори, с които се прехвърля собственост срещу задължение за гледане и издръжка има трайно установена съдебна практика. В случая съдът е съобразил същата включително и в представените решения, приемайки, че е налице неизпълнение на договора, от страна на приобретателите. Изпращането на няколко пъти на суми от пенсията на прехвърлителя по трето лице не съставлява изпълнение чрез трето лице. Произнасянето на въззивния съд по материален въпрос в съответствие с практиката на ВКС, изключва допустимостта на касационното обжалване на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Поставен е и въпросът за трансформиране на задължението на длъжника за даване на издръжка в натура в паричния й еквивалент. Според жалбоподателите този въпрос е разрешен в противоречие с практика на ВКС- решение № 853 по гр.д. № 159/99г., ТР № 96/66 г. и решение № 25 по гр.д. № 1212/2004 г. По въпроса за трансформиране на натуралното задължение в паричния му еквивалент трайната практика, включително и по приложените решения приема, че при недаване от кредитора на необходимото съдействие за изпълнението на задължението в натура длъжникът има право да трансформира това си задължение и да го погасява чрез плащане на съответната сума по установения ред. В настоящия случай съдът е приел, че не е установено кредиторът да не е оказвал съдействие за изпълнение на натуралното задължение, а напротив, че е налице неизпълнение от страна на жалбоподателите и че предявяването на иск за трансформация не е изпълнение, т.е. не е налице хипотеза на отказ от съдействие – забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД. Поставеният въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Практиката на Върховния касационен съд по поставените въпроси е ясна и безпротиворечива и не се нуждае нито от промяна, нито от тълкуване, поради което не е налице основание за допускане на касационна обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, поради което,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 275 от 31.01.2008 г. по гр.д. № 518 / 2007 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на П. Н. З. и Н. Г. К..
Определението не подлежи на обжалване. `
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: