О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
София 08.09.2009 год..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№860 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №409 от 30.01.09г. по гр.д. №823/08г. на П. окръжен съд е оставено в сила решение №41 от 08.08.08г. по гр.д. №5/07г. на Б. районен съд, в частта, с която е бил уважен предявеният отрицателен установителен иск по отношение на УПИ *Х-14; УПИ Х-14; УПИ ХІ-14 и УПИ ХІІ-14 по плана на с. А., община Б. прието е за установено спрямо ищците, че ответниците не са собственици на тези имоти и е отменен нотариалният акт №20/2001г., с който техният праводател е признат за техен собственик по давност. След частична отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил отрицателния установителен иск по отношение на други два имота –V-14.
В. съд е приел, че с решение №29/1 от 09.03.93г. на ПК Б. е признато правото на наследниците на В. И. И. , сред които са и ищците, да възстановят в стари реални граници нива от 8,9 дка, в строителните граници на с. А., местност “Л”. Имотът е заснет с пл. №14, като част от него с площ от 6525кв.м. е в регулация, с отредени УПИ ІХ-14, Х-14, ХІ-14, ХІІ-14, ХІІІ-14 и ХІV-14. Този имот, с изключение на частта, от която са образувани УПИ ХІІІ-14 и УПИ ХІV-14, преди образуване на ТКЗС е владян от В. И. И. , а след това ТКЗС го е предоставило за лично ползване на праводателя на ответниците -, тъй като се намирало в близост до негов застроен имот с площ от 2 дка. От своя страна Е. М. завещал целия имот, включително и предоставения от ТКЗС, на племенника си П. П. – наследодател на ответниците, който се снабдил с нотариален акт за собственост по завещание и давност №20/01г.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищците имат правен интерес от предявения иск, тъй като ответниците оспорват признатото им от поземлената комисия право на собственост върху процесните имоти.
По отношение на имота, образуващ УПИ ХІІІ-14 и УПИ ХІV-14 въззивният съд е пирел, че негов собственик е бил праводателят на ответниците Е за него отрицателният установителен иск е неоснователен. Това е имотът с площ от 2 дка на наследници на М. Т. /сред които е Е. М. /, описан като една от границите на имота на В. И. И. в нотариалното завещание на последния от 1945г. За другата част от имот пл. №14, образуваща УПИ ІХ-14, Х-14, ХІ-14 и ХІІ-14 е прието, че това е била земеделска земя на В. И. И. към момента на образуване на ТКЗС, тя подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ и не би могла да бъде придобита по давност от праводателите на ответниците, поради забраната на чл.86 от ЗС и на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ.
Касационна жалба срещу въззивното решение, само в частта, с която е бил уважен отрицателният установителен иск, е подадена от ответниците В. С. К. и И. С. П.. В нея се поддържа, че въззивният съд е постановил решение по един недопустимо изменен иск, при липса на правен интерес от него, без да се съобрази с влязлото в сила решение по гр.д. №46 от 04.07.02г. по гр.д. №12/02г. на Б. районен съд, с което бил отхвърлен положителен установителен иск за собственост, предявен от наследниците на В. И. за същия имот, който е предмет и по настоящото дело. Освен това не била изяснена идентичността на имота на ищеца и този на ответниците, неправилни били и изводите за придобивната давност. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по процесуалноправните въпроси дали първоначалният иск е бил законосъобразно изменен, дали той е допустим и следва ли да бъде съобразена силата на пресъдено нещо, формирана по предходно дело между същите страни и за същия имот.
Ответниците в производството – Д. М. Г. и Й. И. Н. оспорват жалбата. Излагат доводи по съществото на правния спор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Въпросите, които жалбоподателите са свързали с това основание, са изяснени в съдебната практика, въззивният съд е действал в съответствие с нея, поради което разглеждането на конкретния правен спор от ВКС няма да допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото. Изяснено е, че когато една искова молба е нередовна, съдът следва да я остави без движение, за да бъдат отстранени недостатъците и. Точно така е процедирал въззивният съд в конкретния случай. Първоначалната искова молба е била нередовна, тъй като искането е било за обявяване нищожност на нотариалния акт, с който праводателят на ответниците е признат за собственик на спорните имоти по давност. Такъв иск не може да бъде предявен, искът в този случай е за защита на правото на собственост – от 30.06.86г. по гр.д. №150/85г. на ОСГК на ВС и затова в производство по частна жалба срещу прекратително определение на първата инстанция въззивният съд е дал указания за отстраняване на нередовността на исковата молба. Това указание е било изпълнено – ищците са уточнили, че е предявен отрицателен установителен иск /че ответниците не са собственици на процесните имоти/, като се иска и отмяна на нотариалния акт за собственост, издаден на името на праводателя им. В случая не става въпрос за недопустимо изменение на иска – едновременно на обстоятелствената част и петитума, а за отстраняване на недостатък на исковата молба, в съответствие с изискването на чл.100, ал.1 от ГПК /отм./ и съдебната практика по приложението му. На следващо място – в съответствие с чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и съдебната практика по приложението му въззивният съд е преценявал правния интерес от предявения отрицателен установителен иск. Правилно този интерес е свързан с решението на поземлената комисия, с което се признава правото на ищците, в качеството им на наследници на В. И. , да възстановят собствеността си върху бивша нива от 8,900 кв.м. в с. А., местност “Л”. Действително, поземлената комисия формално е отказала възстановяване на собствеността, но не защото не признава правата на бившия собственик, а защото няма издадена скица и удостоверение от техническа служба, които са необходими, тъй като имотът е в регулация. Въззивният съд е изяснил с техническа експертиза, че процесният имот е идентичен с този, който е притежавал В. И. преди образуването на ТКЗС. Недовършената процедура по възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ може да препятства предявяването на положителен установителен иск, но не е пречка от нея да се извлече правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск, в който предмет на делото са правата на ответниците, а не тези на ищците. И на последно място – въззивното решение не противоречи на чл.224 от ГПК /отм./ и на съдебната практика по приложението му. Решението, на което се позовават жалбоподателите, не формира сила на пресъдено нещо и правилно не е съобразено от въззивния съд в настоящото производство, тъй като с него спорът за собственост по предявения положителен установителен иск не е разрешен по същество – решенията на районния и окръжния съд, с които този иск е бил отхвърлен, са обезсилени от ВКС и производството по делото е прекратено. Едно такова решение не формира сила на пресъдено нещо.
По изложените съображения не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по повдигнатите от жалбоподателите процесуалноправни въпроси и въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №409 от 30.01.09г. по гр.д. №823/08г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: