4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 998
С., 1.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
Г. Михайлова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2594/20114 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Б. П., М. И. П. и А. Б. П. чрез пълномощник адв. И. Л. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 570 от 27.12.2013 г. по в. гр. дело № 609/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 33 от 01.04.2013 г. по гр. дело № 135/2012 г. на Свогенски районен съд, с което Л. Б. П. е осъдена да заплати на К. П. И. сумата 12 516 лв. представляващи изискуеми, но незаплатени ежемесечни вноски по договор за заем от 13.06.2005 г. и анекс към него от 18.09.2006г. за периода 15.04.2009г. – 15.01.2012г., ведно със законна лихва от предявяване на иска 20.02.2012 г. до окончателното изплащане и да заплати сумата 488,36 щатски долара представляваща неустойка за периода 17.10.2009г. – 20.02.2012г., както и М. И. П. и А. Б. П. да заплатят на К. П. И. солидарно с Л. Б. П. всеки един по 6258 лв. половината от главницата в качеството им на поръчители, ведно със законна лихва от предявяването на иска 20.02.2012 г. до окончателното изплащане и да заплатят по 244,18 лв. половината от неустойката в качеството им на поръчители и са оставени без разглеждане предявеният от Л. Б. П. против К. П. И. инцидентен установителен иск за установяване на негово задължение в размер на 5000 лв. възникнало от устен договор за наем и предявеният от М. И. П. против К. П. И. инцидентен установителен иск за установяване на негово задължение в размер на 15 000 лв. възникнало от устен договор за изработка и производството по двата иска е прекратено.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивният съд отказал да обсъди събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства, отказал да разгледа й предявеният инцидентен установителен иск на жалбоподателката като неправилно е приложил последиците на чл. 133 ГПК и е нарушил чл. 46 ГПК. В изложението не се сочи конкретна хипотеза от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, но се поддържа, че изложеното има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът К. П. И. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване поради липса на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 240 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа конкретно изведен правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са твърдения за допуснато от съда нарушение на чл. 46 ГПК, довело до неправилно прилагане на последиците на чл. 133 ГПК, които конкретизирани се свеждат до въпроса по приложението на посочените разпоредби.
Разпоредбата на чл. 46 ГПК урежда начина на връчване на съобщението, когато то не може да се връчи лично на адресата. Разпоредбата дава възможност връчването да се извърши на друго лице, което се съгласи да приеме съобщението и поема задължението да го предаде на адресата. Законодателят е изброил кръга на тези лица – всеки пълнолетен от домашните му, или който живее на адреса, или е работник или служител, или съответно работодател на адресата. Ако някое от тези лица се съгласи да приеме съобщението, то може да бъде връчено нему, стига това да не е насрещната страна по делото.
В настоящия случай препис от исковата молба с приложенията към нея са връчени на жалбоподателката – ответник по предявения иск на 08.03.2012 г., чрез нейния съпруг – ответника М. П.. Връчването е извършено при спазване разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК – получилият съобщението не е насрещна страна по делото, живее в общо жилище с адресата и се явява съпруг на жалбоподателката. От момента на връчването е започнал да тече едномесечния срок, в който жалбоподателката в качеството на ответник по делото е следвало да подаде писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК. Когато с писмения отговор ответникът не упражни правата си по чл. 212 ГПК (да предяви инцидентен иск), той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства (чл. 133).
Съдът е оставил без разглеждане предявения от ответницата инцидентен установителен иск като е приел, че жалбопоадтелката не е предявила иска с отговора на исковата молба, респ. вторият ответник в срока за отговор, т. е. предявяването на иска в първото по делото заседание се явява преклудирано и приемането му за разглеждане не е съобразено с императивното изискване на чл. 212 ГПК, вр. чл. 133 ГПК. Посочените разпоредби са ясни и не се налага да бъдат тълкувани. С обжалваното решение законът е приложен точно.
Жалбоподателката се позовава на селективния критерии на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е изложила съображения, кое налага неговата приложимост. Позоваването е бланкетно и формално, поради което посоченото основание за допускане на касационно обжалване не е установено.
Твърдението за необсъдени от съда свидетелски показания, не обосновава процесуално нарушение, респ. основание за допускане на касационно обжалване. Събраните по делото гласни доказателства, наведени от жалбоподателката, касаят установяване на претенцията по инцидентните установителни искове, които не са разгледани по същество. Това не налага и тяхното обсъждане.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 570 от 27.12.2013 г. по в. гр. дело № 609/2013 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ