О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 998
София, 3.08.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладвано от съдията Богданова гр.дело № 776/2009г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. Б. и М. Г. Б. срещу въззивно решение № 75 от 12.02.2009 г. по гр.д. № 825/2008г. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 27.10.2008 г. по гр.д. № 294/2007 г. на Т. районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба Т. Б. И. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд, е оставил в сила решението на Т. районен съд, с което е отхвърлен иска на Г. М. Б. и М. Г. Б. срещу Т. Б. И. за разваляне на алеаторен договор, сключен на 23.12.1987 г., с нот.акт № 146/1987г. на районен съдия при Т. РС, с който Г. М. Б. и З. Г. И. са прехвърлили на дъщеря си М. Г. И. собственият си недвижим имот: дворно място с площ от 1710 кв.м., съставляващо парцел ****, кв.37 по регулационния план на с. К., ведно с построените в него къща от три стаи и кухня и стопанска постройка, срещу поето от последната задължение да ги издържа и гледа. Съдът е приел, че насрещна страна по договора за прехвърляне на имота е жалбоподателката и само тя има качеството на длъжник по задължение за гледане и издръжка. Договорът е сключен по време на брака на жалбоподателката и ответника, който е прекратен поради развод с влязло в сила решение на 20.03.2007 г. Обстоятелството че, с оглед вещноправното действие на договора, правото на собственост, е преминало по силата на закона и върху бившият съпруг /чл.19, ал.1 СК/ на приобретателката, не го прави длъжник по отношение на прехвърлителите. Изложил е съображения, че дори и да се приеме, че ответникът също е длъжник по договора, то при установения по делото факт за пълно изпълнение на задължението от жалбоподателката, пълното изпълнение от единия длъжник освобождава и другия.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В изложението към касационната жалба не се съдържа въпрос от материалноправен характер за който да се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Доколкото такава е представена, тя касае формата на неизпълнение на задълженията, поети по алеаторен договор, т.е. въпроси касаещи съществото на спора, разрешени при конкретна фактическа обстановка, което не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1,т.1 или т.2 ГПК. Изразеното в обжалваното решение виждане, че ответника не е задължено лице по договора, и че е налице изпълнение от страна на жалбоподателката- ищца в първоинстанционното производство е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд.
Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 75 от 12.02.2009 г. по гр.д. № 825/2008г. на Д. окръжен съд, по касационната жалба на Г. М. Б. и М. Г. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: