6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 999
[населено място] ,15,12,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на първи декември,през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1518 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 41/24.02.2014 год. по гр.д.№ 29 / 2014 год. на Ловешки окръжен съд,ГК,с което е потвърдено решение № 250 / 22.11.2013 год. по гр.д.№ 700/2013 год. на Троянски районен съд,за осъждане касатора да заплати на [фирма],с предходно наименование [фирма],на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, сумата от общо 17 049, 20 лева – недължимо платена като цена на услуга по приемане,отвеждане и пречистване на отпадъчни води,съгласно фактури № 37043 / 31.05.2013 год. и №36 929/30.04.2013год..Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие със закона – чл.20 ЗЗД,чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД,чл.26 ал.1 ЗЗД.Намира, че съдът неправилно е отказал да тълкува клаузата на чл.24 от сключения между страните договор от 01.08.2005 год., както и в противоречие с чл.2 на същия , отказал да съобрази изменението в нормативната уредба относно определянето на приложими от ответното дружество, в отношенията с потребители на В. услуги цени, императивна по характер , поради което и заместваща нищожната на това основание договореност относно така приложими цени,постигната предходно спрямо изменението на нормативната уредба.Позовава се на приложението на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги / обн. ДВ бр. 18 от 25.02.2005 год., в сила от 20.01.2005 год. и измененията му, вкл. последващи сключването на договора, както и на Наредба за регулиране цените на водоснабдителните и канализационните услуги,приета с ПМС № 73 от 04.04.2006 год.,обн.ДВ бр.32 от 18.04.2006 год. / . Необосновано и поначало неясно в мотивите страната намира решението,досежно извода за неоснователност на възражението за законосъобразно упражнено от нея право на едностранно изменение на цените на предоставяната от него услуга,в съответствие с чл.24 от договора,като се съобрази прилагането на такова изменение за предходни периоди, неоспорвано от ищеца,поведение разкриващо и действителната воля на страните относно смисъла на чл.24 от договора – за съобразяване с динамиката на ценообразуващите фактори , чрез механизъм на актуализация на единични цени, в интерес на всяка от страните .Намира, че наличието на призната от съда облигационна обвързаност между страните, по силата на договора за приемане ,отвеждане и пречистване на отпадъчни води, само по себе си изключва извъндоговорно основание на претенция, свързана с изпълнението му,в който смисъл се оспорва правната квалификация на иска по чл. 55 ал.1 пр. 1 ЗЗД,но не се релевира недопустимост на съдебното решение .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и не счита обосновано основание за допускане на касационното обжалване .Намира че формулираните от касатора четири въпроса / като втори и трети са взаимно изключващи се / не са обосновали решаващите мотиви на въззивното решение .Счита, че формулирането им е свързано с преценка за правилност на въззивното решение, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК,неприложими в настоящото производство.Претендира възмездяване на разноски .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подежащ на касационно обжалване.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Между страните / ответникът с предходно наименование [фирма] / е сключен на 01.08.2005 год. договор за приемане, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, съгласно чл.2 в който е договорено , че услугата се извършва съгласно условията на договора и конкретно изброени нормативни актове, изрично упоменати като неизчерпателно изброени, доколкото е включена формулировката „ и други нормативни документи „ . В чл. 23 са договорени към 01.08.2005 год. цени за пречистване на отпадъчни води от първа до четвърта степен вкл. , при определена за първа степен цена от 0,30 лв. на куб. м. без ДДС . В чл. 24 изпълнителят [фирма] си е запазил правото за промяна на цените по договора ,вкл. чл.23 , в посока на увеличение или намаление съобразно инфлацията и настъпили други промени в ценообразуването,влияещи върху разходите за пречистване на отпадъчни води , съгласувано с [община] / едноличен собственик на капитала на дружеството – ищец /. Ищецът твърди, че противно на договорената цена от 0,30 лв. на куб.м. за пречистване на отпадъчни води, първа степен на замърсеност , с процесните фактури ответникът е начислил недължимо цена, в съответствие с единична такава от 0,70 лв. на куб.м. , като претендира получената от неправомерно приложената цена разлика между действително дължимо и платено, да му бъде върната на основание чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД, при начална липса на основание . Спорът между страните е концентриран в това определената с решение на ДКЕВР № Ц – 12 / 26.02.2013 год. цена на услуга , за пречистване на отпадъчни води – първа степен на замърсеност – 0,70 лв. на куб.м., приложима ли е в правоотношението между страните. Ответникът твърди, че при сключване на договора не е бил в сила механизъм за нормативно регулиране на цените, какъвто е последващо въведен,като определените от ДКЕВР цени са задължителни и заместват по право , аналогично на императивна правна норма , уговорките между страните относно дължима цена на услугата , като предвидената в чл. 24 вр. с чл.2 от договора възможност за едностранното им изменение от изпълнителя, съобразно промени в нормативната уредба,е достатъчно за прилагането им и без последващо постигане на съгласие с възложителя.
За да уважи предявеният иск въззивният съд е счел,че правоотношението между страните не се регулира от последващо приетите,спрямо сключването на договора,Общи условия за предоставянето на В. услуги,доколкото не се твърди и установява изричното им последващо приемане от ищеца.Намира, че страните са обвързани от договор ,сключен при индивидуално уговорени условия / допустимо съгласно чл.8 ал.6 от Наредба № 4 / 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за използване на водоснабдителните и канализационните системи , цените и услугите , вкл. чл. 8 ал.8 от същата относно допустимото уговаряне на допълнителни , извън общите , условия / и за обвързването им с различна от договорената цена е необходимо последващо постигнато съгласие , което не би могло да се счете доказано с факта на въвеждането на изменени ,съобразно решения на ДКЕВР , цени с Общите условия и последващото им изменение за 2006, 2008 и 2011 год. и липсата на изрично възражение на ищеца срещу същите / това е смисълът на сочения като неясен за касатора извод на стр.6 абз.5 изр.1 /.Съдът е отрекъл и императивното приложение на установените от ДКЕВР цени, твърдяно от ответника на основание чл. 16 от ЗРКВУ.Според съда, императивността на нормата се отнася за задължителността на указанията на ДКЕВР относно образуването на цените, но не и досежно конкретния размер на договорена цена, в съответствие с решенията му . В този смисъл е направен извода, че се касае за „ пределни цени „ / чл.14 ал.3 ЗРКВУ /, задължаващи В. дружествата да не договарят по-високи от същите, но не и забраняващи договарянето на по-ниски цени. С този аргумент въззивният съд е отхвърлил като неоснователно възражението за нищожност на клаузата на чл.23 от договора , макар да не е разсъждавал в аспект на възражението на ответника за заместването й със съществуваща императивна норма относно съществен елемент от съдържанието на договора за услуга – цената на същата, каквато норма, с оглед преждеизложеното , безспорно е счел , че не съществува.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните четири въпроса : 1 / При наличие на облигационна обвързаност между страните и възможност да реализират правата си по друг ред,приложим ли е института на неоснователното обогатяване , конкретно иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителна съдебна практика т.1 на ППВС 1 / 1979 год. и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК ; 2 / Може ли чрез тълкуване на ясна, но спорна между страните договорна клауза,да бъде изменен договора или следва да се запази съдържанието на тълкуваната клауза в съответствие с изявената , а не предполагаема воля на страните ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , с решение № 81 по т.д.№ 761/ 2008 год. на І т.о. на ВКС ; 3 / При наличие на спор относно точния смисъл на договорна клауза , следва ли чрез тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД,да се издири действителната обща воля на страните,като освен буквалния текст на клаузата се съобрази смисъла,следващ общия разум на изявлението и се вземе предвид систематичното място на клаузата в договора и връзката й с други клаузи ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие с решения № 501 по гр.д.№ 222/ 2009 год. на ІV г.о. , реш.№ 546 по гр.д.№ 856 / 2009 год. на ІV г.о., реш.№ 504 по гр.д.№ 420/2009 год. на ІV г.о. на ВКС и 4 /При наличие на клауза в договора, според която изпълнението му се подчинява на определен нормативен акт,необходимо ли е чрез тълкуване на договора да се вземат предвид съдържанието и изменението на този нормативен акт ? – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Първият от формулираните въпроси не е поставен в аспект на вероятната недопустимост на въззивното решение и настоящият състав не намира такава, доколкото съдът не е нарушил принципа на диспозитивното начало и не се е произнесъл извън предмета на търсената от ищеца защита.В този смисъл,въпросът се ограничава до правилността на правната квалификация, който не е обвързан с конкретен касационен довод за неправилност,поради непроизнасяне в съответствие с фактическия състав на действителната правна квалификация на иска, а такава извън основанието на чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД не се и твърди . Липсата на кореспондиращ касационен довод за неправилност на въззивното решение,като последица на неправилната правна квалификация, изключва релевантността на поставен въпрос относно същата.Дори да би бил обоснован общия селективен критерий, необоснован е соченият в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с цитираното ППВС № 1 / 1979 год. и решения , постановени по реда на чл. 290 ГПК – 246 по гр.д.№ 1265 / 2010 год. на ІV г.о., реш.№ 381 по гр.д.№ 1514 / 2010 год. на ІІІ г.о.,реш.№ 131 по т.д.№ 661 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС . В същите не е обосновано изключването на допустима претенция по правилата на неоснователното обогатяване единствено и само от наличието на облигационна връзка между същите страни ,а доколкото е налице договорно основание за търсене предмета на претенцията – предмет на иска ,основан на правилата на неоснователното обогатяване. Такова договорно основание за процесните суми не съществува, тъй като се твърдят събрани при начална липса на основание – изначална неприложимост на по-високата спрямо договорена цена на услугата, вече заплатена / аналогично на примера в т.1 на ППВС № 1 / 1979 год. – „ плащане на по-големи от нормирани цени на стоки и услуги „ / . Неправилността на тезата на ищеца ,че е платил нещо без основание, доколкото би се установило договорно такова заизвършеното плащане ,изключващо връщането на сумата,би предпоставила отхвърляне на претенцията като неоснователна,но не съставлява аргумент за съществуващо договорно основание за връщане на платеното, каквато логика прилага касатора.
Вторият и третият от формулираните въпроси са предпоставени от довода на касатора, че съдът е следвало да тълкува чл.24 вр. с чл.2 от договора , но противно на задължението си при спор между страните относно тълкуването на клаузата , не е извършил същото в съответствие с правилата на чл.20 ЗЗД и задължителната за същия съдебна практика / цитираните в обосноваване допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК решения /.Видно от решаващите мотиви,съдът не е счел неясна или противоречива клаузата на чл.24 от договора, нито е въведен от страните спор относно нейното – на клаузата – съдържание,а единствено относно начина й на приложение, в съответствие с чл.2 от договора и изменението на приложимата нормативна уредба, вкл. последващо приетите решения на ДКЕВР относно приложими за услугата цени , т.е. доколко изменението на закона и подзаконовите нормативни актове по приложението му и решенията на ДКЕВР – самите те като императивна норма по твърдение на ответника – подлежат на директно приложение в правоотношението между страните, без да е необходимо предприето от изпълнителя изменение на договора, в съответствие с правото му ,съгласно чл.24 от договора . Противно на тезата поддържана от ответника, въззивният съд е счел, че приложението на чл.24 от договора изисква валидно волеизявление на ответника – изпълнител,с предложение за конкретна по договора цена на услугата, единствено съобразена със задължителните указания на ДКЕВР относно ценообразуването и приетите с решението му цени, като „ пределни „ , а не „ конкретни „ за договора между страните.Спорът относно приложението на иначе ясните клаузи на чл.24 вр. с чл.2 от договора, не поставя изобщо въпроса относно тълкуването им по съдържание , поради което и формулираните втори и трети въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 т. ГПК – не са включени в предмета на спора и отговор на същите не обуславя решаващ извод на въззивното решение .
Четвъртият въпрос е противоречиво формулиран,тъй като изменението на приложим в урегулиране правоотношението межгду страните по договор нормативен акт, не би могло обективно да има отношение към тълкуване клауза от договора – последното осъществимо въз основа на съдържанието на тълкуваната клауза, в съответствие с останалите разпоредби на договора, обичаите в практиката и добросъвестността , вкл. закона , като относим към извеждане целта на договора, съобразима при тълкуването,но със съдържанието му към момента на сключването, доколкото и чрез него би могла да се изведе действителната воля на страните към момента на формирането й . Последващото изменение на приложим към правоотношението нормативен акт отново поставя въпроса за приложението на клаузите на договора в съответствие с промяна в законодателството и преценка релевантността на последното,по аналогични на изложените по въпроси втори и трети съображения. Изменението на последващ сключването на договора нормативен акт не би могло с обратна сила да обоснове действителната воля на страните към момента на сключване на договора и в този смисъл въпросът е и нелогичен с оглед целите и правните последици на тълкуването,съгласно чл. 20 ЗЗД. Формалното посочване на чл.280 ал.1 т.3 ГПКне е от естество да обоснове допълнителен селективен критерий в същата хипотеза,съгласно задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена неясната, противоречива, непълна правна норма,приложима в отговор на поставения правен въпрос, по който да е налице противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава , с оглед изменение на законодателството или развитие на обществените отношения, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41 / 24.02.2014 год. по гр.д. № 29 / 2014 год. на Ловешки окръжен съд , ГК.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК, да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство,в размер на 3 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :