Определение №999 от 19.12.2011 по ч.пр. дело №776/776 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 999

гр. София, 19.12.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 776 по описа за 2011г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя Столична общинска агенция за приватизация, [населено място] чрез процесуален представител Д. Т. – началник на отдел „Правен” срещу определение № 13841 от 08.10.2010г. по ч. гр. дело № 9843/2010г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба на Столична общинска агенция за приватизация, [населено място] срещу разпореждане от 07.06.2010г. по гр. дело № 23932/2010г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 56 състав. С първоинстанционното разпореждане е отхвърлено заявление вх. № 23587/25.05.2010г., подадено от Столична общинска агенция за приватизация, [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Х. К. Х. от [населено място] за сумата 21 638,09 лв., представляваща неустойки за неизпълнение на задълженията по приватизационен договор № 259-00/28.07.2003г. за продажба.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на закона – § 11б от ДР на ЗПСК, тъй като размерът на неустойките е определен и следва единствено от изпълнителното основание – приватизационния договор, а последващите документи констативен протокол от 10.02.2010г., решение № 1080 на Надзорния съвет на С. и поканата за доброволно изпълнение от 04.03.2010г. са изготвени на основание договора и в кръга на компетентността и нормативната уредба, регламентираща дейността на Столична общинска агенция за приватизация в качеството й на орган по смисъла на чл. 4, ал. 4 ЗПСК. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето по правния спор е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Х. К. Х. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че изпълнителното основание не удостоверява претендираното вземане на молителя за мораторни неустойки срещу сочения длъжник, въззивният съд е приел, че в договора за приватизация се съдържат задължения за заплащане на неустойки за забава при неизпълнение на задълженията на купувача, но тези задължения не са определени по размер и по делото не е представено извлечение от счетоводните книги на жалбоподателя в рамките на предоставената в § 11б от ДР на ЗПСК възможност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение. Бланкетното посочване на текста по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Направените оплаквания за незаконосъобразност на определението са от значение за правилността на обжалваното определение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13841 от 08.10.2010г. по ч. гр. дело № 9843/2010г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top