5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 999
София, 26.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1170 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. н. т., представлявана от генералния директор В. А., чрез процесуалния й представител адв. Х. Т., против въззивното решение № 6855 от 22 октомври 2012 г., постановено по в.гр.д. № 5698 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е потвърдено решение № 1567 от 15 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 33274 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за признаване за незаконно и за отмяната на прекратяването на трудовото правоотношение с Д. С. Т., възстановяването на Т. на заеманата преди уволнението длъжност и осъждането на касатора да й заплати 1552,50 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 29 юни – 20 декември 2011 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, като за разликата над присъдения размер до предявения от 4500 лева искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане с изплатени на Т. обезщетения, и в полза на ищцата са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото съдът се е фокусирал формално единствено на различните дати, на които са взети решенията на управителния съвет, посочени в заповедта, без да изследва въпроса налице ли е реално съкращаване, кога и въз основа на какъв акт е извършено и дали към датата на прекратяване на правоотношението приетото щатно разписание е влязло в сила, а и няма разлика между щатното разписание от 2 май и това от 20 май 2011 г., която да води до промяна, а е свързано единствено с новата дата на влизане в сила на щатното разписание; подборът е извършен по критериите на чл. 329 КТ, и законът не определя на кого ще бъде възложена преценката, под каква форма ще стане това и как ще се онагледи този подбор, като тези въпроси са оставени на преценка по целесъобразност на работодателя; въззивното решение е постановено единствено въз основа на съмнения относно обективността на комисията, тъй като в нея са включени четирима служители, които също са оценявани и това води до предположение за наличие на конфликт на интереси, опорочаване на решенията и деформиране на свободната преценка на комисията като цяло; съдът е коментирал представените доказателства едностранчиво; установено е, че посочените лица са напускали заседанието на комисията, когато за тях е била извършвана оценка съгласно критериите; преценката на работодателя е единствено меродавна, независимо, че в случая е възприел предложението на комисията; допуснато е процесуално нарушение при разпределяне на доказателствената тежест по твърдения на ищцата за предложени и реализирани от нея авторски проекти; напълно обективно е при оценката да се вземе предвид мнението на прекия ръководител, който има преки и непосредствени впечатления от изпълнението на възлаганата работа на лицето и най-добре може да прецени професионалните му качества. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: кой е релевантният момент, към който следва да се прецени, че е налице влязло в сила щатно разписание за съкращаване в щата, за да е налице законност на уволнението, и какво е значението на времето на извършването на подбора в случаите, когато той е задължителен (сочат се две решения на ВКС по чл. 290 ГПК); подлежат ли на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност решенията на комисията като помощен орган по извършването на подбора, респективно наличието на „порок” при вземането на решението от помощния орган, означава ли порок на формиране на волята на работодателя, когато преценката на работодателя за лицата съвпада с оценката на помощния му орган (сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК); по произнасянето на съда по въпроса за съдебния контрол върху подбора, за който ответната страна твърди, че е незаконосъобразен, в частта, в която същият е мотивирал незаконосъобразността му въз основа на факти и обстоятелства, стоящи извън критериите за подбор, при все, че същият съд не е установил противоречие на приетите от работодателя критерии с тези, посочени в закона (сочи се ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК, и решение на районен съд).
Ответницата Д. С. Т. от [населено място], чрез процесуалните си представители адв. Е. А. и Д. Ц., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че заповедта за уволнение се мотивира с щатно разписание от 20 май 2011 г., а подборът е направен по щатно разписание, влязло в сила на 2 май 2011 г., поради което не е налице основанието съкращаване в щата, тъй като ищцата е уволнена по едно щатно разписание, а подборът е извършен по друго щатно разписание, поради което уволнението е незаконно; след като работодателят е извършил подбор, въпросите относно начина, по който е извършен той, критериите, по които е направен, кои са извършилите го лица и налице ли са основанията за съмнение в тяхната обективност, подлежат на съдебен контрол и са въпроси, по които съдът се произнася при проверката, която извършва дали подборът е законосъобразен; участието на четирима от претендентите за запазване на трудовото си правоотношение в комисия, извършваща този подбор, поставя тези лица в явен конфликт на интереси и опорочава взетите решения, участието им в комисията деформира свободната преценка на останалите членове на комисията при изпълнението на правомощията им; недоказано е твърдението на работодателя, че подлежащите на подбор не са участвали в гласуването от комисията досежно тяхната оценка; комисията е поставила оценките единствено въз основа на устно изразено мнение на прекия ръководител на подлежащите на съкращение лица; от разпита на свидетел е видно, че поставените оценки на ищцата са необосновани и неверни с оглед нейните професионални изяви; поставени са критерии, които не са ясни като формулировка.
К. съд приема, че не са налице основанията, сочени от касатора, за допускане на касационното обжалване.
Първият правен въпрос относно момента, към който следва да се преценява влязло в сила щатно разписание с оглед съкращаване в щата, не е поставен по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд. Съдът е заключил, че ищцата е уволнена по едно щатно разписание, а подборът е извършен по друго щатно разписание. Следователно относимият правен въпрос е дали би било законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ ако то е било сторено по влязло в сила щатно разписание, но подборът е бил проведен по друго влязло в сила щатно разписание, или би могло да се постави въпрос по дължимата от страна на съда преценка на доказателствата във връзка с доводите за отлагане във времето на влизането в сила на съответното щатно разписание. Липсата на поставен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, съобразно задължителното тълкуване, сторено от ВКС в ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1, не дава възможност за допускане на касационното обжалване, а преценката на представената съдебна практика е ненужна.
При горните съображения разглеждането на останалите правни въпроси, дори и те да посрещат изискванията на закона за формулиране на общото основание за допускане на касационното обжалване, не би довело до разрешаването на спора по същество от ВКС, след като не може да се обори основният извод на съда за липса на законно прекратяване на трудовото правоотношение. За пълнота на изложението обаче следва да се отбележи, че вторият поставен правен въпрос не държи сметка за задължителното тълкуване, дадено от ОСГК в ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., според което се доказват при оспорването не само извършването на подбора, а така и на включването в него на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация/подготовка на работника с оглед възложената работа. След като работодателят е възприел изводите на съответната назначена от него комисия по извършване на подбора, то той е възприел и нейните оценки, и наличните при осъществяването на подбора пороци не могат да се сведат само до действията на комисията, а рефлектират и върху крайния резултат от подбора. Освен това в случая касаторът е пропуснал да отбележи проблема – изчерпателно ли е изброяването, сторено от ВКС в цитираното ТР относно въпросите, които могат да бъдат разглеждани във връзка с подбора, или могат да се въведат и други твърдения – например такива за порок при формиране на комисията по подбора. На последно място, съдът е посочил в решението си, освен констатирания от него порок при формирането на комисията по подбора, и други недостатъци на подбора във връзка със съответствието на дадените на ищцата оценки и реално проявените нейни професионални качества, предоставянето на ограничени сведения за професионалната работа на ищцата, неясно формулирани критерии.
Ответницата претендира присъждане на разноски за касационното производство, които са в размер на 1000 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6855 от 22 октомври 2012 г., постановено по в.гр.д. № 5698 по описа на Софийския градски съд за 2012 г.
ОСЪЖДА Б. н. т., представлявана от генералния директор В.А., да заплати на Д. С. Т. от [населено място], [улица], вх. , ап. , сумата от 1000,00 (хиляда) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: