Определение №1 от 41285 по търг. дело №1101/1101 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София,11.01.2013 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова
т. дело № 1101/2012 година

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК.
Образувано е по подадени от [фирма], [фирма] и К. С. С., всички с адрес в [населено място], Област С. молби: 1. Молба вх. № 13885 от 03.10.2012 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 622 от 02.07.2012 г. по ч. гр. д. № 476/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което, на основание чл. 435, ал. 3 ГПК, съдът се е произнесъл по подадената от същите лица жалба срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.02.2012 г. по изп. дело № 20078000400023 на Частен съдебен изпълнител И. Божилова, с район на действие – Бургаски окръжен съд и 2. Молба вх. № 9855 от 04.7.2012 г. за отмяна на определение № 918 от 04.04.2012 г. по ч. гр. д. № 476/2012 г., с което е оставено без уважение искането на молителите за спиране на производството по същото дело.
Молбата за отмяна на решението е обоснована с твърдението за постановяването на същото от незаконен състав и за лишаването на молителите от правото за участие в изпълнителния процес, а молбата за отмяна на определението – с твърдение за неговата незаконосъобразност.
Ответникът – [фирма], [населено място] – счита молбите за отмяна за недопустими, респ. за неоснователни по съображения, изложени в писмен отговор от 16.04.2012 г. и от 12.12.2012 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбите за отмяна са процесуално недопустими.
Както правната доктрина, така и съдебната практика /в т.ч. и задължителна такава – ППВС № 2 от 29.09.1977г./ приема, че предмет на извънинстанционното производство по чл. 231 ГПК /отм./, чийто аналог понастоящем е чл. 303 ГПК, могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материално-правен спор. Безспорно такива актове са решенията /и някои определения/ на съда, постановени в исковия процес.
Същевременно, не може принципно да се отрече правото да бъде атакуван съдебен акт, постановен в производството по чл. 435 и сл. ГПК по жалба срещу действията на съдебния изпълнител или срещу отказа му да извърши искано изпълнително действие. Както се посочва в ТРОСГК на ВКС № 3 от 12.07.2005 г., /което не е изгубило действие и при новата процесуална уредба, създадена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г./, това производство е двустранно спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С постановеното в това производство решение съдът разрешава процесуален, а не материалноправен спор. Когато обаче, разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, следва да се приеме, че постановеният от него акт придобива характеристиката на акт, с който се разрешава материалноправен спор и поради това същият може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
Настоящият случай не попада в горната хипотеза. Атакуваното решение не съдържа произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение, а единствено такива, касаещи редовността на процедурата по извършване на публичната продан на процесния имот. Ето защо, това решение не може да бъде определено като акт, с който е разрешен материалноправен спор, което обуславя и извод за недопустимост на отмяната му по реда на чл. 303 ГПК.
Изводът за недопустимост на отмяната като извънинстанционно средство за контрол върху влезлите в сила съдебни актове е относим и към определението на съда, с което е отказано да бъде спряно производството по делото. Доколкото това е акт по движение на делото, а не акт, с който се разрешава материално-правен спор, подадената молба за отмяната му се явява недопустима и като такава следва също да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [фирма] и К. С. С., всички с адрес в [населено място], Област С. молба вх. № 13885 от 03.10.2012 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 622 от 02.07.2012 г. по ч. гр. д. № 476/2012 г. на Бургаски окръжен съд и молба вх. № 9855 от 04.7.2012 г. за отмяна на определение № 918 от 04.04.2012 г. по същото дело.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: