4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр. София, 01.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 4809/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК, образувано по частна жалба на Г. С. Р. срещу определение № 561 от 20.11.2017 г. по гр. дело № 595/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за обезпечаване на предявения от него иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20158260400395 на ЧСИ с № 826 в КЧСИ.
Препис от частната жалба не е връчван на ответните страни на основание чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и допускане на поисканото обезпечение.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Обжалваното пред настоящата инстанция определение е постановено по реда на чл. 389 ГПК от въззивната инстанция във висящо въззивно производство. Производството по гр. дело № 595/2017 г. е образувано пред Пловдивски апелативен съд по въззивна жалба на [фирма], [населено място], конституирано в първоинстанционното производство като трето лице помагач на страната на ответника, срещу решение № 591 от 12.05.2017 г. по гр. дело № 2978/2015 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. С първоинстанционното решение е обявен за окончателен предварителен договор от 13.10.2013 г., с който ответникът – П. В. Н. се е задължил да продаде на ищеца Г. С. Р. следните недвижими имоти: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.503.328.1.1 по кадастралната карта на [населено място]; 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.503.346.2.8 по кадастралната карта на [населено място]; 3/ 3.44% ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.506.346.2.16 по кадастралната карта на [населено място]; 4/ поземлен имот с идентификатор №56784.524.269 по кадастралната карта на [населено място]; 5/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.506.3.1.16 по кадастралната карта на [населено място]. Преди образуване на производството по делото, на основание обезпечителна заповед издадена по ч. гр. дело № 2751/2015 г. на Пловдивски окръжен съд за обезпечение на бъдещия иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е вписана възбрана върху процесните имоти в полза на ищеца. В хода на въззивното производство Г. С. Р., е сезирал въззивния съд с искане за допускане на обезпечение на предявения конститутивен иск, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20158260400395 на ЧСИ с № 826 в КЧСИ, което е оставено без уважение с определение № 561 от 20.11.2017 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното определение, съставът на Пловдивския апелативен съд е оставил без уважение искането, като е приел, че в полза на молителя-ищец вече е наложена обезпечителна възбрана върху процесните имоти, преди възбраната в изпълнителния процес, поради което предявения иск е обезпечен и не се налага допускане на допълнително обезпечение. Изложени са съображения, че ищецът не е страна по изпълнителното дело и допускането на исканата обезпечителна мярка би засегнало правната сфера на трето за предварителния договор лице, а именно въззивника.
Настоящият състав намира, че подадената частна жалба е основателна.
Предпоставките за допускане на обезпечението са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда, т.е. когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. В конкретния случай е предявен конститутивен иск за обявяване за окончателен на предварителен договор от 13.10.2013 г., с който ответникът – П. В. Н. се е задължил да продаде на ищеца Г. С. Р. процесните недвижими имоти. Иска се спиране на изпълнението, насочено срещу тях, като се сочи, че по изпълнителното дело вече е извършен опис на имотите и публична продан на някои от тях. Взискател-купувач по изпълнителното дело е въззивника – [фирма], [населено място]. В случая следователно се претендира допълнителна мярка, с оглед установения обезпечителен интерес и нужда от налагането й, поради неефективността на наложената възбрана. Наличието на обезпечителна нужда се свързва с опасността за осъществяване на правата по решението, включително и когато ще се затрудни осъществяването на защитаваното материално право в резултат на такива промени от фактическо и правно естество, които налагат водене на нов процес за неговото възстановяване. След осъществяване на публична продан по изпълнителното дело, чието спиране се иска, влизане в сила на постановлението за възлагане и изпълнение на задължението на купувача да представи удостоверения за платени такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане, за съдебният изпълнител възниква задължението да извърши въвод във владение на купувача. Така при евентуална основателност на предявения конститутивен иск, независимо от наложените възбрани, молителят не може да реализира правата по постановеното в негова полза решение, тъй като имотите, предмет на изпълнение ще бъдат отчуждени в полза на трето лице. Допълнителната защита, изразяваща се в налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 20158260400395 на ЧСИ с № 826 в КЧСИ по отношение на процесните имоти, би защитила интереса на ищеца по – пълно, с оглед удовлетворяване на правата по решението.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 391, ал. 1, т. 1 и чл. 397, ал. 2 ГПК за допускане на исканото обезпечение. Сочената мярка – спиране на изпълнението по изп. дело № 20158260400395 на ЧСИ с № 826 в КЧСИ е подходяща. С оглед на горните съображения, обжалваното определение се явява неправилно, поради което съдебният акт следва да се отмени като се постанови уважаване на молбата по чл. 389 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 561 от 20.11.2017 г. по гр. дело № 595/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, трети граждански състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на предявения от Г. С. Р. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предмет на разглеждане по въззивно гражданско дело № 595/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20158260400395 на ЧСИ с № 826 в КЧСИ, по отношение на следните недвижими имоти: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.503.328.1.1 по кадастралната карта на [населено място]; 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.503.346.2.8 по кадастралната карта на [населено място]; 3/ 3.44% ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.506.346.2.16 по кадастралната карта на [населено място]; 4/ поземлен имот с идентификатор №56784.524.269 по кадастралната карта на [населено място]; 5/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.506.3.1.16 по кадастралната карта на [населено място].
Обезпечителната заповед да се издаде от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: