5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София,25.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2352/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 85 от 08.03.2013 г., постановено по гр. д. № 120/2013 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 623 от 23.11.2012 г. по гр. д. № 3001/2011 г. на Горнооряховски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният по реда на чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против [фирма] установителен иск за съществуване на парично вземане, предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 2129/2011 г. на Горнооряховски районен съд заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в размер на сумата 21 318.20 лв., включваща 9 779.15 лв. /левова равностойност на 5 000 евро/ и 879.95 лв. – непогасено задължение за цена на предоставени телекомуникационни услуги по договор от 01.02.2010 г., съгл. фактура № СМВ 101816/23.09.2010 г. с падеж 30.09.2010 г., и лихва за забава за периода 01.10.2010 г. – 13.09.2010 г., и 9 779.15 лв. /левова равностойност на 5 000 евро/ и 879.95 лв. – непогасено задължение по същия договор, съгл. фактура № СМВ 102059/14.10.2010 г. с падеж 31.10.2010 г. и лихва за забава за периода 01.11.2010 г. – 13.09.2011 г.; Присъдени са разноски на ответника [фирма] в размер на 880 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане на приложеното към исковата молба уведомление за цесия изх. № 1481/29.10.2010 г. Навеждат се доводи, че след като изхожда от цедента и е връчено на ответника – длъжник заедно с исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК, уведомлението доказва надлежното съобщаване на цесията на длъжника като предпоставка за пораждане действието на договора за цесия, с който касаторът се легитимира като кредитор на установяваното по реда на чл.415 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК парично вземане.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдения, че : Въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на делото правен въпрос породил ли е правни последици договорът за цесия в противоречие с практиката в решение от 19.06.2012 г. по гр. д. № 6603/2012 г. на Софийски градски съд, решение от 27.07.2005 г. по в. а. д. № 18/2005 г. на АС при БТПП, решение от 21.06.2006 г. по в. а. д. № 47/2005 г. на АС при БТПП и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; С обжалваното решение е разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – с какви доказателства може да се доказва фактът на уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия и има ли действие договорът за цесия по отношение на длъжника, когато уведомлението за извършената цесия изхожда от цедента, подписано е от него и е връчено от цесионера чрез нотариална покана и искова молба по делото.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанцоионния съд е образувано по предявен по реда на чл.415 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против [фирма] установителен иск за съществуване на парично вземане за сумата 21 318.20 лв. Според твърденията в исковата молба, вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е формирано като сбор от неплатена цена, съгл. фактура № СМВ 101816/23.09.2010 г. и фактура № СМВ 102059/14.10.2010 г., на телекомуникационни услуги, доставени в изпълнение на договор № СМВ20100010/01.02.2010 г. между [фирма] и Комбридж SRL. Ищецът е обосновал качеството си на кредитор с договор за цесия от 29.10.2010 г., с който първоначалният кредитор Комбридж SRL му е прехвърлил вземанията си към [фирма] по договора от 01.02.2010 г.
За да потвърди решението на Горнооряховски районен съд за отхвърляне на така предявения иск, Великотърновски окръжен съд е приел, че между ищеца и ответника не е възникнала облигационноправна връзка, тъй като не е доказано цесията да е съобщена на длъжника от предишния кредитор Комбридж SRL /цедент/ в съответствие с изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД. Позовавайки се на практиката в Тълкувателно решение № 1/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, І т. о., въззивният съд е мотивирал изводи, договорът за цесия е породил действие в отношенията между стария кредитор Комбридж SRL и новия кредитор [фирма], но не и в отношенията между новия кредитор и длъжника [фирма], който не е уведомен за преминаването на вземането към нов кредитор, овластен да получи изпълнение по смисъла на чл.75 ЗЗД. Като неоснователен е преценен доводът на ищеца, че цесията следва да се счита за съобщена с връчената на 09.11.2009 г. нотариална покана, с която ищецът е поканил ответника да погаси задълженията си по процесните две фактури и го е уведомил за прехвърлянето на вземането, прилагайки към поканата договора за цесия и изпратеното във връзка с нея уведомление от предишния кредитор. За неотносимо към факта на съобщаване на цесията е счетено приложеното към исковата молба уведомление изх. № 1481/29.10.2010 г. от Комбридж SRL до [фирма] за сключения на 29.10.2010 г. договор за цесия с [фирма], което е връчено на ответника заедно с препис от исковата молба и е прието като доказателство по делото с определение от 19.10.2012 г. на Горнооряховски районен съд.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроса „породил ли е своите правни последици договорът за цесия”. Отговорът на така поставения въпрос предполага проверка на правилността на решаващия извод на въззивния съд, че договорът за цесия не е породил действие по отношение на ответника – длъжник, тъй като не му е съобщен от предишния кредитор /цедент/ в съответствие с изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД. Поради относимостта му към правилността на решението въпросът не отговаря на общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и по повод на него не може да се допусне касационно обжалване.
От значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е въведеният с изложението процесуалноправен въпрос за доказателствата, с които може да се установява факта на уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия. Въззивният съд е отхвърлил иска с мотив, че договорът за цесия, с който дружеството – касатор се легитимира като кредитор, не е породил действие спярмо ответника – длъжник, тъй като доказателствата по делото не установяват да е съобщен на длъжника от предишния кредитор /цедент/. Този извод е направен въпреки данните по делото, че заедно с преписа от исковата молба на ответника е връчено приложеното като доказателство към нея уведомление изх. № 1481/29.10.2010 г. от стария кредитор до длъжника за извършената цесия. Произнасянето на въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ІІ т. о., в което е прието, че доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си относно цедираното вземане; Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.188, ал.3 ГПК /отм./, съответно чл.235, ал.3 ГПК. Констатираното противоречие налага въззивното решение да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Наличието на задължителна практика по релевантния за изхода на делото правен въпрос изключва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, подкрепено от касатора с решения на Софийски градски съд /едното без отбелязване да е влязло в сила/ и с арбитражни решения, които според указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не представляват практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85 от 08.03.2013 г., постановено по гр. д. № 120/2013 г. на Великотърновски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 427 лв. /четиристотин двадесет и седем лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :