О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 101
гр.София 12. 02. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 164/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № V* на 14.10.2008 год. по в.гр.дело № 482/2008 год., с което е оставено в сила решение № 175 от 28.02.2008 год. по гр.дело № 1486/2006 год. на Бургаския районен съд за отхвърляне иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за приемане за установено, че ищците като наследници по закон на Р. Д. Н. , са собственици на имот пл. № 2* масив 2 по план към 1945 год., с площ от 2500 кв.м., находящ се в землището на м.”К” при граници: запад-път, север-имот с пл. № 2* изток-мера, юг-имот с пл. № 2* понастоящем представляващ част от овощна градина с площ от 5.070 дка м.”Д” в същото землище.
Недоволни от въззивното решение са касаторите /ищци по спора/ В. Р. Н. и Т. Р. Н. , представлявани от адвокатите Х. С. и А. Р. , двамата от АК Б. , които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК тъй като е налице произнасяне по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд относно възможността владението на един имот да се упражнява чрез другиго и целия доказателствен материал да се цени съвкупно – прилагат влезли в сила съдебни решения.
От ответниците по касация П. Г. М., Н. Б. П. , С. Р. Д. , И. Г. С. , Г. И. С. , В. Т. П. и Г. Д. П. , представлявани от адвокат К от АК- Б. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение за отхвърляне иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на О. събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на О. събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуално правен въпрос.
Приложеното решение № 3* постановено на 22.02.2005 год. по гр.дело № 2760/2003 год. по описа на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд касае приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, във връзка с чл.79, ал.1, чл.55 и чл.69 ЗС относно придобивната давност като оригинерен способ за придобиване право на собственост, който по действие и последици е равнозначен на останалите придобивни способи и решаващият съд е длъжен да изследва пълно всички събрани по делото доказателства, но касае различна фактическа обстановка.
Решение № 161 от 14.04.1993 год. по гр.дело № 1649/1992 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд се отнася до чл.68 ЗС – владението може да се упражнява чрез другиго, който държи имота от името на владелеца на договорно и законно основание и че владението е за себе си, когато то представлява реализация на правомощието на собственика, щом като в един субект се съчетава упражняването на непосредствената фактическа власт и титулярството на правото на собственост, но е неотносимо към случая тъй като е налице предварителен договор от 28.07.1941 год. с намерение за прехвърляне на наследствен дял от страна на Р. Д. Н. на С. Д. Н. , а по мъж Г. Р. П.
Решение № 70 от 03.11.1980 год. по гр.дело № 65/1980 год. на ОСГК на Върховния съд е конкретно – до упражняване за себе си и против волята на другите сънаследници на вещното право на строеж с оглед предвижданията на чл.79 и чл.85 ЗС при спазване на чл.136 и чл.188 ГПК/отм./.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № V* от 14.10.2008 год. по в.гр.дело № 482/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: