О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1013
София, 04.08.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №888/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационни жалби на С. П. С. и Г. Д. Г. ,двамата представлявани от адв. К от гр. М., срещу решение №92 от 29.07.2008г по гр.дело №2067/2007г. на Софийски апелативен съд , с което след отмяна на първоинстанционното решение ,на основание чл. 57 ал.2 от ЗЗД касаторите са осъдени да заплатят равностойността на отчужден имот чието владение са били осъдени да предадат на ищцата.
В приложените към жалбите изложения на основанията за допускане на касационно обжалване двамата касатори поддържат да е поставен въпроса за правната квалификация на иска , предявен при предпоставките на чл. 57 ал.2 от ЗЗД, като считат , че в този случай квалификацията е по чл. 55 ал.1 от ЗЗД , а не във връзка с чл. 59 от ЗЗД , както е приел въззивния съд . Въпросът е от значение за допустимостта на решението , както и по вързажението им за погасителна давност, като според тезата на касаторите начаният момент за връщане на даденото при случая по чл. 55 ал.1 от ЗЗД и началния момент на срока по иска за равностойността съгласно чл. 57 ал.2 от ЗЗД е един и същ. Като е приел ,че в несамостоятелния случай по чл. 57 ал.2 от ЗЗД началният момент на погасителната давност спрямо даденото по нищожна сделка е друг и обусловен от процеса за собствеността върху имота , въззивният съд е допуснал противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , респ. е поставен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . Доводът по първото основание е подкрепен с прилагането на Тълкувателно реш. № 1/79 на ОСГК ,както и решение №187/85г на І г.о на ВС ,реш. №8/1998г на V г.о на ВКС за това ,че погасителната давност при първоначална липса на основание започва да тече от момента на имущественото разместване , а не от последващ момент. Вторият въпрос , по който се поддържа основание за допускане до касация , е солидарния характер на отговорността . В случая въззивния съд е постановил солидарно осъждане , което няма основание в института на наеснователното обогатяване по чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД . След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Тезата в изложението на касаторите се основава на разбиране ,което няма опора в на Тълкувателно реш. № 1/79 на ОСГК, а приложената съдебна практика не се отнася до фактическия състав на чл. 57 ал.2 ,предл. първо от ЗЗД като основание на претенцията за равностойност . Основание на иска в случая не е самото имуществено разместване, което искът по чл. 55 ал.1 от ЗЗД защитава , а противоправното разпореждане,последващото недобросъвестно отчуждаване – при това без недвижимата вещ да била предавана , съответно „получавана” по смисъла на чл. 55 ал.1 от ЗЗД ,съответно без владението върху имота да е предавано или отнемано от ищцата ,при които обстоятелства и предвид приключил с влязло в сила решение спор с трето лице – приобретател , същата се явява обвързана с невъзможност да върне собствеността на имота в патримониума си и следва да отстъпи владението , като същевременно ответниците – касатори са били привлечени в друг процес, по вещен иск , предявен на 15.02.2000г и спрямо тях е установена начална липса на основание , титулът им, обективиран в нот. акт №194 т.ІІ от 1997г. , е отменен с решение от 16.05.2000г на Районен съд – Монтана, влязло в сила .
Хипотезата на чл. 57 ал.2 от ЗЗД е изведена самостоятелно в закона при уредбата на института на неоснователно обогатяване, именно за да даде правна защита за случаи като процесния . Съставомерно обстоятелство в тази норма от материална страна е правната невъзможност вещта да бъде върната в патримониума на неоснователно обеднелия , същевременно последният не е могъл да петендира по исков ред,при основанията на чл. 55 ал.1 от ЗЗД , връщане на нещо , което не е предавал на обогатилия се за негова сметка ,съответно не е губил владението като собственик , докато бива осъден по иск на ревандикиращо имота трето лице -купувач по веригата сделки. Поради това и началният момент на давността при иска ,основан на хипотезите по чл. 55 ал.1 от ГПК , няма отношение към настоящето дело. Коментираната правна невъзможност, резултат от недобросъвестни действия на ответниците –,е именно момента на неоснователното имуществено разместване в хипотезата на чл. 57 ал.2 от ЗЗД ,като начален за давността по вземането за равностойност и общата правна норма ,свързана в квалификацията на правото , в случая е относима към основанието на чл. 59 ал.1 от ЗЗД . В този смисъл , даденото от Софийски апелативен съд разрешение не е в противоречие с Тълкувателно реш. № 1/79 на ОСГК и възприемания в константната практика на Върховния съд начален момент на давността .
Въпросите на солидарната отговорност Върховен касационен съд не приема като основание за допускане до касация в настоящия случай , доколкото обогатилите се двама ответници са действали заедно при неоснователното получаване на паричната облага. Не е в тежест на обеднелия да доказва основанието за разделност на вземането си по чл. 57 ал.2 от ЗЗД ,т.е конкретно с колко всеки от ответниците се е обогатил за негова сметка . Ако съразмерността , като основание за разделност на дълг , произтича от закона , то тя ще бъде съобразена при изпълнението и не е налице опорочаващо съдебния диспозитив обстоятелство , което да обоснове отмяна на решението при разглеждане на касационната жалба по същество .
По изложените съображения касационно обжалване не е допустимо. Щом няма противоречие с тълкувателната и константна практика на ВКС , не е налице противоречиво решаван въпрос и не се налага да се отстраняват неясноти чрез тълкуване на нормата , за да се приложи точно закона в случая , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №92 от 29.07.2008г по гр.дело №2067/2007г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .